Робърт Джордан - Сърцето на зимата

— Тогава ела в двореца Барсала на Височините тази вечер, Ранд. Всеки ще ти каже как да стигнеш до него. Вече съм сигурна, че ще иска да те изслуша. — Повдигна края на наметалото си и като че ли чак сега си даде сметка колко е мокро. — Ужас! Ще трябва да го суша! Съветвам те да направиш същото. — Полуизвърната да си тръгне, тя се обърна и го изгледа през рамо. Тъмните й очи не мигаха. Изведнъж му заговори съвсем конкретно и не с толкова заобикалки, както обикновено. — Много по-зле ще си, ако Кацуан не ти стане Съветничка, Ранд, но дали ще си по-добре — не знам. Стига да приеме и стига наистина да не си глупак, ще слушаш съветите й. — Понесе се плавно и потъна в дъжда като същински, но много надебелял лебед.

„Плаши ме нещо в тази жена“, промърмори Луз Терин, а Ранд кимна. Кацуан не го плашеше, но го караше да се тревожи. Всяка заклела му се във вярност Айез Седай го тревожеше, освен Нинив. А и за нея отдавна не беше сигурен.

Дъждът позатихна, докато измине двете мили към „Главата на Съветничката“, но вятърът се усили и табелата над вратата с нарисувания строг образ на жена със скъпоценната корона на Първа Съветничка се люлееше на скърцащите панти. Гостилницата беше по-малка, отколкото тази на „Златното колело“, но дървените ламперии бяха резбовани и полирани, а масите под червените греди на тавана не бяха толкова нагъсто. Рамката на входа към Женската стая също беше боядисана в червено и резбована като фина дантела, както и лавиците над камините от бял мрамор. В „Главата на Съветничката“ прислужниците бяха стегнали дългите си коси с лъскави сребърни шноли. Сега се мяркаха само двама от тях, застанали близо до вратата за кухнята, но край масите имаше само трима души, чуждестранни търговци, седнали поотделно и всеки умислен над виното си. Сигурно бяха конкуренти, тъй като от време на време някой от тях се наместваше на стола си и поглеждаше намръщено другите двама. „Главата на Съветничката“ приютяваше по-богатите чужди търговци, а в тези дни във Фармадинг не се срещаха много от тях.

Часовникът на една лавица в Женската стая — часовник в сребърна кутия, беше му го описала Мин — отброи часа със звън на камбанки, когато той влезе, и докато изтърси мокрото наметало, се появи Лан. Стражникът срещна погледа на Ранд и той поклати глава. Не очакваше да се засекат точно сега. Дори за тавирен това като че ли граничеше с невъзможното.

След като получиха димящите чаши с вино и се настаниха на дългата червена пейка пред една от камините, Ранд разказа на Лан какво е решил и защо. За „защо“-то — отчасти. Само най-важното.

— Ако в този момент можех да ги хвана, щяха да ги убия и да се опитам да се измъкна, но убийството им няма да промени нищо. Или поне промяната ще е нищожна — поправи се той и се загледа намръщено в пламъците. — Мога да изчакам още ден, с надеждата, че ще ги намеря, или седмици. Или месеци. Само че светът няма да ме чака. Мислех, че досега ще съм приключил с тях, но събитията вече изпреварват всичките ми очаквания. И то само събитията, за които знам. Светлина, какво ли още може да е станало, за което не знам, само защото не съм го чул от бъбривата уста на някой търговец над чаша вино?

— Човек никога не може да знае всичко — кротко каза Лан, — а част от това, което си узнал, винаги ще се окаже невярно. Повечето пъти най-важната част. В съзнаването на това има мъдрост. А в това да продължиш по избрания път, независимо от всичко — кураж.

Ранд изпъна ботуши към огъня.

— Нинив каза ли ти защо тя и останалите дружат с Кацуан? Сега са излезли с нея да пояздят. — По-точно, вече се връщаха. Усещаше как Мин се приближава. Скоро щеше да се върне. Все още беше възбудена от нещо, което се надигаше и спадаше, сякаш се мъчеше да го удържи.

Лан се усмихна — рядко нещо в отсъствието на Нинив. Но усмивката не засегна ледените му очи.

— Забрани ми да ти го разкривам, но след като вече го знаеш… Двете с Мин са убедили Аливия, че ако успеят те самите да спечелят интереса на Кацуан, сигурно ще могат да я сближат и с теб. Откриха къде е отседнала и я помолиха да ги учи. — Усмивката повяхна и лицето му стана като изсечено от камък. — Жена ми направи саможертва заради теб, овчарю — тихо каза той. — Надявам се да не го забравиш. Тя не говори много, но съм сигурен, че Кацуан се държи с нея, все едно че е още Посветена или новачка например. Знаеш колко трудно ще е за Нинив да го понесе.

— Кацуан с всички се държи все едно че сме новачки — промърмори Ранд. Натрапник? Светлина, как да се разбере с тази жена? И все пак трябваше да измисли начин. Останаха да седят смълчани, загледани в пламъците, докато от ботушите им не започна да се вдига пара.