Робърт Джордан - Сърцето на зимата

Шалон погледна надолу и примига. Прозрачните преди малко клинове бяха почернели и вместо да сочат към центъра на залата, се бяха извъртели общо взето в една и съща посока. Една от жените долу беше станала и оглеждаше приведена по покритата със знаци гривна какво сочи клинът, а другите две вече тичаха към отвора със закръгления таван. Изведнъж Шарон разбра. Триангулацията беше дреболия за всяка Ветроловка. Някъде зад онзи отвор имаше карта и скоро на нея щяха да отбележат позицията, където мъжът бе прелял.

— При жена щеше да е червено, не черно — поясни шепнешком Кумира. Все още стоеше малко назад от перилото, но го беше стиснала с две ръце и се надвеси да огледа сцената долу. — Предупреждава, намира местоположението и пази. И какво още? Жените, които са го направили, сигурно са искали да прави и други неща, сигурно е трябвало. Но незнанието ни за това „още“ може да се окаже невероятно опасно. — Не прозвуча уплашено. По-скоро възбудено.

— Някой Аша’ман ще да е — каза Алеиз и отмести очи от Кацуан. — Не могат да ни притеснят. Свободни са да влизат в града, стига да спазват законите. — Колкото и спокойна да беше, жените зад нея се закикотиха като млади чистачки на палубите, за пръв път видели вързана за брега. — Моля за извинение, Айез Седай. Фармадинг ви посреща с „добре дошла“. Но се боя, че не ви знам по име.

Верин продължаваше да се взира надолу. Шалон отново надникна над перилото и примига, когато тънките черни клинове… се промениха. Допреди миг само бяха черни и сочеха на север, а после изведнъж отново сочеха към центъра и бяха прозрачни. Не се превъртяха. Просто бяха едно нещо и изведнъж станаха друго.

— Можете да ме наричате Идвина — каза Верин. Шалон едва прикри изумлението си. Кумира дори не примигна. — Обръщате ли внимание на историята, Първа съветнице? — продължи Верин, без да вдига очи. — Обсадата на Гуаир Амалазан над Фармадинг е продължила само три седмици. И каква жестокост накрая.

— Съмнявам се, че искат и да чуват за него — рече рязко Кацуан и наистина, неизвестно защо на лицата на Съветничките се изписа смут. Кой, в името на Светлината, беше този Гуаир Амалазан? Името му звучеше смътно познато, но Шалон не можа да го намести в ума си. Явно някой вързанобрежки завоевател.

Алеиз се озърна към Кацуан и сви устни.

— Историята описва Гуаир Амалазан като забележителен пълководец, Идвина Седай, може би вторият след самия Артур Ястребовото крило. Какво ви напомни за него?

Шалон не беше виждала някоя от пътуващите с Кацуан Айез Седай да не успее да обърне внимание на небрежно подхвърлена от нея бележка толкова бързо, колкото припкаха на командите й, но този път на Верин й беше все едно. Очи не вдигна.

— Просто си помислих, че той не е могъл да използва Силата и въпреки това е смачкал Фармадинг като презряла слива. — Дебеличката дребна Айез Седай замълча, сякаш изведнъж нещо й хрумна. — Знаете ли, Преродения Дракон има армии в Иллиан и Тийр, в Андор и Кайриен. Да не говорим за десетките хиляди айилци. Свирепи са тези айилци. Много. Чудно ми е как може да сте толкова спокойни, след като неговите ашамани ви шпионират.

— Мисля, че достатъчно я изплаши — каза твърдо Кацуан.

Верин най-сетне се извърна от позлатеното перило — с широко разтворени очи, като закръглена, стресната птица. Чак пълните й длани запърхаха като крилца.

— О. Нямах предвид… О, не. Смятам, че ако е възнамерявал, Преродения Дракон отдавна щеше да тръгне срещу вас. Не, подозирам, че по-скоро сеанчанците… Чухте ли за тях? Това, което чуваме от Алтара и още по от запад, е наистина ужасно. Те, изглежда, помитат всичко пред себе си. Подозирам, че те са някак по-важни за плановете му от завладяването на Фармадинг. Освен ако не направите нещо такова, че да го разгневите, разбира се, или да ядосате следовниците му. Но съм убедена, че сте достатъчно умни, за да не допуснете това. — Изглеждаше съвсем невинна. Съветничките се размърдаха. Като вълна, която вдига ято дребни рибки по водната повърхност, щом отдолу изплува някой лъвориб.

Кацуан въздъхна, явно на ръба на търпението си.

— Ако много държиш да обсъждаш Преродения Дракон, Идейна, ще трябва да го направиш без мен. Аз искам да си измия лицето и да получа малко топъл чай.

Първата съветничка трепна, сякаш съвсем беше забравила за присъствието на Кацуан, колкото и да изглеждаше невъзможно.

— Да. Да, разбира се. Кумийр, Нарвайс, ще придружите ли, моля, Надзорницата на вълните и Кацуан Седай до… до дома ми и да им предложите топъл прием? — Лекото й заекване беше единственият признак за неудобство от това, че се налага да приеме Кацуан в дома си. — Бих искала още да побеседваме с Идвина Седай, стига да благоволи.