Робърт Джордан - Сърцето на зимата

— Аз съм Алеиз Барсала, Първа съветничка на Фармадинг. — Благозвучният й глас, плътен и дълбок за жена, сякаш изрече благословия и тя сякаш очакваше възторжени възгласи. Звукът прокънтя под синия купол като радостен вик на човешко множество. — Фармадинг е щастлив да посрещне с добре дошла Харайн дин Тогара Два вятъра, Надзорницата на вълните на клана Шодейн и извънредна посланичка на Надзорницата на корабите на Ата-ан Миере. Дано Светлината, да ви освети и да се погрижи за вашето благополучие. Идването ви радва всяко сърце във Фармадинг. Безмерно щастие ми носи възможността да науча повече за Ата-ан Миере, но сигурно сте уморени от несгодите по време на пътуването си. Уредила съм приятни за отдиха ви жилища в своя палат. След като си отпочинете и се нахраните, можем да поговорим. В името на взаимния ни интерес, ако е волята на Светлината. — Другите с нея разпериха полите си и се поклониха сдържано.

Харайн килна леко глава и в усмивката й се прокрадна нотка на задоволство. Тук най-сетне се намериха хора, които знаят как да ти отдадат подобаваща почит. Сигурно помогна и това, че посрещачките им не зяпнаха в накитите на Шалон и нейните.

— Вестителите ви от портите, изглежда, са бързи, както винаги, Алеиз — рече Кацуан. — А за мен „добре дошла“ няма ли? — Усмивката на Алеиз за миг се стопи, а на повечето от останалите съвсем помръкна, когато Кацуан пристъпи и застана до Харайн. Тези, които продължиха да се усмихват, го правеха насила. А една от тях, по-хубавичка и със сериозно изражение, чак се навъси.

— Благодарни сме ви, че доведохте тук Надзорницата на вълните, Кацуан Седай. — Първата съветничка го каза особено благодарно. Гледаше право напред, някъде над главата на Кацуан, вместо в нея. — Сигурна съм, че ще намерим някакъв начин да изразим дълбочината на своята радост преди да си тръгнете.

Едва ли можеше да изрази пренебрежението си по-ясно, освен с някоя заповед, но вместо да се обиди, Айез Седай я погледна с усмивка. Не беше точно мрачна усмивката й, но и не можеше да се нарече весела.

— Аз вероятно няма да си тръгна толкова скоро, Алеиз. Благодаря за предложения подслон и го приемам. Един палат на Височините винаги е за предпочитане пред някой хан. — Очите на Първата съветничка се разшириха от изумление, след което се присвиха решително.

— Кацуан трябва да отседне с мен — каза Харайн, преди Алеиз да е проговорила, и гласът й прозвуча едва наполовина приглушено. — Там, където тя не е добре дошла, аз също не съм. — Това влизаше в наложения й договор в случай, че Кацуан се съгласи да ги вземе със себе си. Наред още с многото неща бяха длъжни да ходят когато и където тя каже, докато се срещнат с Корамуур, и да я включват във всички покани, които получат. Последното тогава им се стори дреболия, особено като се претеглеше на везните с другите неща, но жената явно знаеше какво посрещане ще й предложат.

— Не се тревожи, Алеиз. — Кацуан се приведе доверително към Първата съветничка, но не понижи глас. Ехтенето в купола придаде още повече мощ на думите й. — Убедена съм, че си се отървала от лошите навици, за да не ми се налага пак да ги изправям.

Лицето на Първата съветничка стана пурпурно, а другите Съветнички зад гърба й се спогледаха начумерено. Някои я погледнаха, все едно че я виждат за пръв път. Интересно, как печелеха ранг и как го губеха? Освен Алеиз бяха дванадесет. Сигурно беше съвпадение, но Първите дванадесет сред Надзорниците на платната на един клан избираха Надзорницата на вълните, както Първите дванадесет сред Надзорниците на вълните избираха Надзорницата на корабите. Точно заради това Харайн прие на вяра думите на онова странно момиче. Както и поради факта, че според твърденията на две Айез Седай виденията на момичето наистина предричали. Една Надзорница на вълните или дори Надзорницата на корабите можеха да я понижат, макар и само при специални случаи, например проява на изключителна некадърност или ако си загуби ума, и Първите дванадесет трябваше да се изкажат единодушно. Нещата при вързаните за брега, изглежда, стояха другояче и много по-хлабаво. Погледът на Алеиз, прикован сега в Кацуан, изглеждаше едновременно пълен с омраза и наранен. Сигурно усещаше дванадесетте чифта очи, впити в гърба й. Другите Съветнички я претегляха на везните си. Но ако Кацуан бе решила да се меси в тукашната политика, защо? И защо така грубо?

— Един мъж току-що преля — изведнъж каза Верин. Не се беше присъединила към останалите и надничаше над перилото на десетина крачки встрани. Куполът понесе гласа й. — Много ли мъже преливат напоследък тук, Първа съветнице?