Робърт Джордан - Сърцето на зимата

Усмивката се стопи и той се опули.

— Кацуан Мелайдрин? Мислех, че сте… — И спря, след като тя го изгледа рязко, окашля се в шепа и върна мазната усмивка на устните си. — Извинете ме, Кацуан Седай. Ще ми позволите ли да заведа вас и спътниците ви в чакалнята, където ще ви удостоят с добре дошли, докато уведомя Първата съветничка? — Очите му леко се разшириха, докато оглеждаше спътниците й. Ясно беше, че и той може да разпознае Айез Седай, особено ако са няколко накуп. Шалон и Харайн го накараха да примига, но като за вързан за брега имаше все пак някакво самообладание. Не зяпна.

— Позволявам да идеш да кажеш на Алеиз, че съм тук, на бегом, колкото ти държат краката, момчето ми — отвърна Кацуан, развърза наметалото си и го метна на седлото. — Кажи й, че ще съм в купола, и й кажи, че нямам цял ден за губене. Е? Хоп!

Този път усмивката му не се стопи, а стана кисела, но той се поколеба само за миг, след което се обърна кръгом и затича презглава, като в същото време викаше на конярите да приберат конете.

Кацуан обаче забрави за него още след като си изреди заповедите.

— Верин, Кумира, вие двете идвате с мен — обяви тя делово. — Мерайз, дръж всички заедно и готови, докато аз… Аланна, върни се веднага и слез от коня. Аланна! — Аланна с неохота обърна коня от портата, слезе от седлото и я изгледа намусено. Стройният й Стражник Ивон я следеше притеснен. Кацуан въздъхна, на ръба на търпението си. — Ако трябва, седни отгоре й, но я задръж тук, Мерайз — рече тя и подаде юздите на дребния жилав коняр. — Искам всички да са готови да напуснем, след като приключа с Алеиз. — Мерайз кимна, а Кацуан се обърна към коняря и добави: — Дай му само малко вода. — И потупа обичливо коня си по гърба. — Днес не го мъчих много.

Шалон с най-голямо удоволствие и без никакви указания даде юздите на своя кон на друг коняр. Все едно щеше да й е, дори да го убиеше. В тази мъгла пред очите й не знаеше колко е яздила, но имаше чувството, че е била на седлото през всичките мили на тези няколкостотин левги до Кайриен. Имаше чувството, че не само дрехите й са омачкани, но и цялото й тяло. Изведнъж забеляза, че хубавото лице на Джаар не се мярка сред останалите мъже. Томас на Верин, набит, сивокос и като че ли най-коравият от Стражниците, водеше животното със сивите петна, което бе яздил Джаар. Къде ли се беше дянал младежът? Мерайз явно не изглеждаше загрижена от липсата му.

— Тази Първа съветничка… — измърмори Харайн, докато Моад й помагаше да слезе. Движеше се сковано като Шалон. А той само хоп — и скочи от коня. — Тя някаква важна жена ли е тук, Сарийн?

— Може да се каже, че е владетелката на Фармадинг, макар че другите Съветнички я наричат „първа между равни“, каквото и да значи това. — И предаде коня си на поредния коняр. Сарийн изобщо не изглеждаше омачкана. Сигурно се беше поизнервила заради тер-ангреала, който крадеше Извора, но си беше възвърнала хладнокръвието и изглеждаше като изсечена от лед. Щом я погледна в лицето, конярят направо залитна. — Някога Първата съветничка съветвала кралиците на Маредон, но след… разпадането… на Маредон повечето Първи съветнички се смятат за естествени наследнички на владетелките на Маредон.

Шалон си знаеше, че познанията й за историята на вързаните за брега са толкова рехави, колкото и познанията й по география навътре от брега, но никога не беше чувала за държава с име Маредон. Обяснението обаче се оказа достатъчно за Харайн. Щом Първата съветничка е владетелката тук, значи Надзорницата на вълните на клана Шодейн трябва да се срещне с нея. Достойнството на Харайн го диктуваше ни повече, ни по-малко, така че тя тръгна с твърда крачка през белокаменния двор към Кацуан.

— Ах, да — каза невъзмутимата Айез Седай преди Харайн да успее да си отвори устата. — Ти също ще дойдеш с мен. И сестра ти. Но мечемайстора си май е по-добре да го оставиш. Мъж в купола си е жива лошотия, но ако видят мъж с меч, Съветничките ще изпоприпадат. Някакъв въпрос ли имаше, Надзорнице на вълните? — Харайн си затръшна устата толкова силно, че зъбите й изтракаха. — Добре — каза Кацуан. Шалон изстена. Това изобщо нямаше да подобри настроението на сестра й.

Кацуан ги поведе през широките коридори със сини плочки по пода, накичени с пъстроцветни гоблени и осветени от позлатени светилници с лъскави огледала. Слугините в синьо ги поглеждаха изненадано, след което припряно приклякаха във вързанобрежките си реверанси. Поведе ги нагоре по дълги вити белокаменни стълбища, които висяха без никаква опора, освен когато се опираха в белокаменна стена, което рядко се случваше. Кацуан се плъзгаше по тях като лебед, но с такава скорост, че краката на Шалон запариха. Лицето на Харайн се вкочани като дървена маска заради зле прикриваното усилие, с което подтичваше след дъртата Айез Седай нагоре по стъпалата. Дори Кумира изглеждаше леко изненадана, въпреки че скоростта на Кацуан наглед не я затрудняваше. Закръглената нисичка Верин пърхаше бодро редом до Кацуан и от време на време се обръщаше през рамо и се усмихваше сърдечно на Харайн и Шалон. От време на време Шалон си помисляше, че мрази Верин, но в тези усмивки нямаше капчица насмешка. Бяха просто окуражителни.