Не за първи път Карийд се почувства благодарен за обучението си, което му даваше възможност да запази невъзмутима физиономия при всякакви обстоятелства. Изражението можеше да издаде много на противника. Още помнеше лицето на момиченцето, което бе поставило куклата на носилката му. Още го чуваше. „Ти опази живота ми, затова трябва да вземеш Емела, за да те пази тя — беше казала. — Разбира се, тя не може наистина да те пази, тя е само кукла. Но я пази да ти напомня, че винаги ще те чуя, когато изречеш името ми. Ако все още съм жива, разбира се.“
— Моята чест е верността — каза той и внимателно постави чашата на Аджимбура върху масата, за да не излее вино върху листовете си. Колкото и често да излъскваше среброто, Карийд не смяташе, че си прави труда да я измива. — Вярност към трона. Защо дойде при мен?
Мор се отмести леко, така че креслото се озова между двамата. Несъмнено смяташе, че стойката му е небрежна, но със сигурност бе готов да хвърли чашата. Имаше нож под палтото си между плешките и поне още един.
— Три молби да ви включат в личната охрана на Върховната лейди Тюон. И сте запазили куклата.
— Това го чух — сухо отвърна Карийд. От Стражите не се очакваше да се привързват към онези, които им е наредено да пазят. Гвардията на Смъртната стража служеше единствено на Кристалния трон, служеше на оногова, който наследи трона, с цяло сърце и пълна отдаденост. Но той помнеше сериозното детско личице, на момиченцето, което вече съзнаваше, че може да не доживее да изпълни дълга си, но въпреки това се стараеше да доживее, и бе запазил куклата. — Но има нещо повече от слуховете за момичето, нали?
— Дъх на пеперуда — измърмори гостът му. — Какво удоволствие е да поприказваш с някой, който вижда надълбоко. В нощта, когато беше убита Тилин, от даманарниците на Тарасинския палат са били взети две дамане. И двете — предишни Айез Седай. Не намирате ли съвпадението за прекалено?
— Намирам всяко съвпадение за подозрително, Алмурат. Но какво общо има това със слуховете и… другите неща?
— Паяжината е по-заплетена, отколкото си представяте. Същата нощ двореца са напуснали още няколко души, сред които и един младеж, който явно е бил любимецът на Тилин, четирима мъже, които определено са били войници, и един по-стар мъж, някой си Том Мерилин, или поне така се е представял, който уж е бил слуга, но е показвал много повече обноски, отколкото може да се очаква. По едно или друго време всички те са били виждани с Айез Седай в града, преди Империята да си го върне. — Напрегнат, Търсачът леко се наведе от креслото. — Може би Тилин не е била убита, защото се е заклела във вярност, а защото е научила за неща, които са опасни. Може да е проявила лекомислие с нещата, които е разкрила на младежа на възглавниците, а той да ги е предал на Мерилин. Така можем да го наречем, докато не научим по-добро име. Колкото повече научавам за този човек, толкова повече ме интригува: сведущ, с добри маниери, на ти с благородници и корони. Всъщност куриер, ако човек не знае, че е слуга. Ако Бялата кула е имала определени планове във връзка с Ебу Дар, е можела да изпрати човек като него, който да ги осъществи.
Планове. Без да мисли, Карийд надигна чашата на Аджимбура преди да осъзнае какво прави. Но я задържа, за да не издаде вълнението си. Всички — поне онези, които знаеха — бяха сигурни, че изчезването на Върховната лейди Тюон е част от надпреварата кой да наследи Императрицата, дано да е жива вечно. Такъв беше животът в имперската фамилия. Ако Върховната лейди беше мъртва, в края на краищата трябваше да се обяви нов наследник. Ако беше мъртва. А ако не… Бялата кула щеше да прати най-добрите си хора, ако бяха замислили да я отвлекат. Стига Търсачът да не играеше с него някаква своя игра. Търсачите бяха способни да хванат в клопките си всекиго освен Императрицата, дано, живее вечно.
— Споделил си тази идея със старшите си и те са я отхвърлили. Освен ако… Не си им го споменал, нали? Защо не?
— По-заплетено е, отколкото можете да си представите — тихо каза Мор с едното око към вратата, сякаш се боеше от подслушване. Защо стана предпазлив точно сега? — Има много… усложнения. Двете дамане са били взети от лейди Егеанин Тамарат, която си е имала работа с Айез Седай преди. Близки отношения всъщност. Много близки. Явно е освободила другите дамане, за да прикрие бягството си. Егеанин е напуснала града същата нощ, с три дамане, и също така, както сме убедени, с Мерилин и останалите. Не знаем коя е била третата дамане — подозираме, че е някоя важна фигура от Ата-ан Миере, или може би Айез Седай, която се е крила в града — но сме идентифицирали сул-дам, които е използвала, а две от тях са в близки връзки със Сурот. Която самата, от своя страна, има много връзки с Айез Седай. — При цялата си тревога Мор успя да го каже така, сякаш разкритието не беше опасно като мълния. Нищо чудно, че беше на ръба.
Читать дальше