Робърт Джордан - Кръстопътища по здрач

— Сеандарски акцент — невъзмутимо каза Карийд и Мор кимна. — И този слух е стигнал до нашите хора. — Това не беше въпрос, но Мор кимна отново. Сеандарски акцент и точно описание, две неща, които местните хора не можеха да съчинят. Някои бяха започнали много опасна игра. Опасна и за самите тях, и за Империята. — Как приема Тарасинският палат последните събития? — Между слугите трябваше да има Подслушвачи, вероятно вече дори между слугите от Ебу Дар, а това, което чуеха Подслушвачите, скоро стигаше до Търсачите.

Мор, разбира се, схвана въпроса. Не беше нужно да се споменава това, което не е за споменаване. Отговори с безразличен тон.

— Антуражът на Върховната лейди Тюон се държи все едно, че нищо не се е случило, освен Анат, нейната Говорителка на истината, която се е уединила, но ме уверяват, че за нея това не е необичайно. Самата Сурот изглежда повече разстроена, когато е насаме, отколкото пред хора. Спи зле, крещи на любимците си и се разпорежда да бият собствеността й за дреболии. Заповяда да бъде убиван по един Търсач всеки ден, докато нещата не се поправят, и едва тази сутрин отмени заповедта си, след като осъзна, че Търсачите могат да свършат преди да са свършили дните й. — Поприсви леко рамене, навярно за да покаже, че такова си е ежедневието на Търсачите, може би и от облекчение, че се е отървал. — Разбираемо е. Ако й поискат сметка, ще се моли за „Смъртта на десетте хиляди сълзи“. Останалите от Кръвта, които знаят какво се е случило, се мъчат да им изникнат очи на тила. Някои дори за всеки случай тихомълком си подготвиха погребалната церемония.

На Карийд му се дощя да види лицето на госта си по-ясно. Привикнал беше на оскърбления — беше част от подготовката му, — но това… Избута стола си, стана и седна на ръба на писалището. Мор го изгледа, без да мига, напрегнат да се предпази от атака, а Карийд си пое дълбоко дъх да потисне гнева си.

— Защо си дошъл при мен, щом си убеден, че Смъртната стража е замесена в това? — Усилието да запази гласа си спокоен едва не го удуши. Откак първите от Гвардията на Смъртната стража се бяха заклели над трупа на Лутаир Пейендраг да пазят сина му, никога не беше чувал за измяна сред Стражите! Никога!

Мор постепенно се отпусна — след като се увери, че Карийд не се кани да го убие, най-малкото не веднага. Но на челото му беше избила пот.

— Чувал съм, че човек от Смъртната стража може да види и дъха на една пеперуда. Имаш ли нещо за пиене?

Карийд махна рязко към тухленото огнище, където до огъня стояха сребърна чаша и кана, на топло. Не бяха пипани, откакто Аджимбура ги донесе, след като Карийд се събуди.

— Виното може да е поизстинало. Сипи си колкото искаш. И след като си овлажниш гърлото, ще отговориш на въпроса ми. Или подозирате Стражи, или просто ми играеш някаква своя игра и кълна се в очите си, ще разбера кое е вярно и защо.

Мъжът пристъпи към огнището — Карийд го следеше с крайчеца на окото си, — но когато се наведе за каната, се намръщи и изведнъж се сепна. До чашата стоеше нещо подобно на обкована със сребро купа, с посребрена основа като от овнешки рог. Светлина небесна, колко пъти му беше казвано на Аджимбура да не го показва това нещо! Мор несъмнено разбра какво е.

Смяташе, че измяната е възможна при Стражите, така ли?

— Сипи и на мен, моля.

Мор примига, не успя да скрие смайването си — държеше единствената налична чаша — после очите му светнаха разбиращо. С тревожна светлина. Напълни и купата, макар и с леко разтреперана ръка, и изтри дланта си в палтото преди да я вдигне. Всеки си имаше граници на самообладанието, дори и един Търсач, а човек, изтикан до тях, става особено опасен, но също така и губи равновесие.

Карийд пое купата-череп с две ръце, вдигна я високо и сведе глава.

— За Императрицата, дано да живее вечно в чест и слава. Смърт и позор за враговете й.

— За Императрицата, дано да живее вечно в чест и слава — като ехо повтори Мор, свел глава и вдигнал чашата си. — Смърт и позор за враговете й.

Карийд опря купата до устните си — не му убягна как другият го гледа, докато отпива. Виното наистина беше изстинало, подправките бяха горчиви, имаше и една тънка, кисела нотка от сребърното покритие; каза си наум, че вкусът на мъртвешка прах е само въображение.

Мор жадно изгълта половината от виното си, вторачи се в чашата, осъзнал сякаш какво е направил, и положи видимо усилие да се овладее.

— Фурик Карийд — каза той отривисто. — Роден преди четиридесет и две години в дом на тъкачи, собственост на някой си Джалид Магонайн, занаятчия в Анакрид. Избран на петнайсет за обучение в Смъртната стража. Два пъти изтъкван за проява на героизъм и три пъти споменаван в депешите, после, като седемгодишен ветеран, назначен в охраната на Върховната лейди Тюон при раждането й. — Тогава това все още не беше името й, разбира се, но споменаването на рожденото й име щеше да е оскърбление. — Същата тази година, като един от оцелелите при първия известен опит за покушение над живота й, избран за обучение за офицер. Служба по време на Въстанието на Муями и Джианминския инцидент, още награди за храброст, нови споменавания в депешите, и назначение отново в охраната на Върховната лейди малко преди първия й имен ден. — Мор заби поглед във виното си и изведнъж вдигна очи. — На въпроса. Необичайно е. На следващата година сте получили три сериозни рани, бранейки я с тялото си срещу нова група убийци. Тя ви е дала най-скъпата си вещ, една кукла. След още по-бляскава служба, с още награди и упоменавания, сте били избран за личната охрана на самата Императрица, дано да живее вечно, и сте служили там до назначаването ви да придружите Върховния лорд Турак до тези земи с Хайлене. Времената се менят, с тях и хората, но преди да отидете да пазите трона, вие сте пуснали други две молби за назначаване в охраната на Върховната лейди Тюон. Крайно необичайно. И сте пазили куклата, докато не била унищожена при Големия пожар на Соима, цели десет години.