Сюзан Колинс - Грегор и проклятието на топлокръвните

Грегор не беше очаквал, че ще се види с Рипред, нито че ще го храни, но автоматично прерови джобовете на якето си. Напипа една забравена бискви-тка с късметче от снощи и я измъкна.

— Заповядай — каза той.

Рипред реагира с пресилена изненада.

— О, небеса, всичкото това само за мен ли е?

— Виж, изобщо не знаех… — започна Грегор.

— Не, моля ти се. Не се извинявай. — Езикът на Рипред се стрелна навън и бисквитката моментално изчезна в устата му. — О, да! О, честна дума! — занарежда възторжено той, докато дъвчеше и преглъщаше. — Натъпках се до пръсване!

— Защо си толкова гладен? — попита Грегор.

— Ами, поради факта, че Соловет си е наумила да умори плъховете от глад… — каза Рипред.

Грегор смътно си спомняше как Рипред веднъж повдигна този въпрос по време на вечеря в Регалия. Хората бяха отнели една от реките на плъховете, или нещо подобно.

— И факта, че трябва да храня онова ненаситно бебе, дето ми го натресе… — рече Рипред.

— Гибелния ли? — прекъсна го Грегор. — Как е той?

— Голяма беля е, честно казано. Яде три пъти повече от нас, останалите, и въпреки това не може да се научи да ловува. Ако не го храним, хленчи. Затова, разбира се, ние го храним, а после той пораства с още двайсет сантиметра и хленчи още по-силно. Повярвай ми, живее си много по-добре от мен — изръмжа Рипред.

Плъхът намери край стълбите стара летва и почна да я глозга. Разхвърчаха се дървени стърготини като обелки от ябълка.

— Ами Лукса? Тя прибра ли се? — попита Грегор, почти страхувайки се да чуе отговора.

— Не, не се прибра — каза Рипред, вече не толкова рязко. — От надежден източник знам, че не е пленница на плъховете. Възможно е наистина да се е измъкнала от Лабиринта, но… на твое място не бих хранил много големи надежди по въпроса.

Грегор кимна леко. Бяха минали месеци. Ако Лукса се беше измъкнала от плъховете, защо не се беше върнала в Регалия?

— А другите? — попита той.

— Прилепът ѝ още липсва. А за прекрасната Туичтип също не се знае нищо. О, знаеш ли обаче кой се появи? Оня пълзливец, дето разнасяше насам-натам сестра ти. Как му беше името, Ток… Тинг…? — каза Рипред.

— Темп? — каза бащата на Грегор.

— Точно така, Темп. Прибра се няколко седмици, след като ти замина, по-добре от всякога. Прекарал известно време в Мъртвата земя, докато му пораснат един-два нови крака — каза Рипред. — Много се вълнува, че пак ще види „принцесата”.

Грегор и баща му се спогледаха. Дори да успееха някак да убедят майката на Грегор да го пусне долу, щеше да е невъзможно да я убедят да позволи на Бутс да се върне в Подземната страна.

Рипред усети смущението им.

— Е, нали знаете, че тя трябва да се върне? Искам да кажа, чели сте „Кървавото пророчество”, нали?

— Прочетох го — каза Грегор уклончиво. — Но не съм сигурен какво следва.

— Аз ще ти кажа какво следва — рече Рипред. — Викус ще изпрати прилеп до пералното ви помещение в полунощ. Иска двамата със сестра ти да го чакате. Всички го искаме.

— А ако не го чакаме? — попита Грегор.

— В такъв случай има много малък шанс някое топлокръвно същество в Подземната страна да оцелее. Там долу вилнее чума, която причинява всевъзможни беди — или не си чул? — каза Рипред.

— Да, тази история с чумата едва ли ще е голям плюс, когато помоля майка ни да ни пусне — отбеляза Грегор.

— Чумата. Разкажи ни за нея — каза бащата на Грегор.

— О, нещо като едра шарка е — каза Рипред. — Висока температура, гнойни мехури по кожата, накрая блокира белите дробове. Наричат я Проклятието на топлокръвните, защото поразява само топлокръвни същества. Плъховете измират като мухи. В Мъртвата земя намериха телата на няколко прилепа съгледвачи. А никой още няма вест от гризльовците.

— Гризльовците ли? — каза Грегор.

— От мишките. Така ги наричаме. Но слушай, в Регалия има само три случая на чума и те са под карантина, така че там сте в пълна безопасност. Всъщност ни трябвате само за това, за срещата в Регалия. Всички топлокръвни изпращат представители. Хората ще изследват кръвта на всички участници, за да са сигурни, че не са болни от чума. Ела само на срещата и после можеш да си вървиш вкъщи — каза Рипред.

— Мога ли? — попита Грегор. Обикновено пророчествата изискваха от него много повече.

— Защо не? В пророчеството се казва само да те доведем отгоре. След това каква полза ще има от теб? Ти си на единайсет. Никой не очаква лично да забъркаш лекарство срещу чума с училищния си комплект по химия — каза Рипред.