Сюзан Колинс - Грегор и проклятието на топлокръвните

Плъхът беше прав. Лекуването на чума беше работа повече за лекари и учени, отколкото за воини.

Грегор погледна баща си с надежда.

— Става дума само за една среща, татко. И няма да присъства никой от заразените с чума. Няма да е проблем, не мислиш ли?

— Не знам, Грегор — каза баща му и поклати глава.

— О, воинът ще дойде. Знаем това. Сестра му е тази, за която се безпокоим — каза Рипред.

— Защо си толкова сигурен, че ще дойда? — попита Грегор.

— Заради онзи твой прилеп. Онзи, големият, навъсеният — каза Рипред.

— Арес ли? — каза Грегор. — Какво общо има това с Арес? Ще го прогонят ли, ако не се появя?

— По-лошо е от това, боя се. — Дъската, която Рипред гризеше, се прекърши на две. Той изплю дървените стърготини, напълнили устата му, и уморено погледна Грегор. — Нали ти казах, че в Регалия има три случая на чума? Единият е той.

— О, не! — прошепна тихо Грегор. От всички ужасни възможности, които се въртяха в главата му през последните няколко месеца, тази не му беше хрумвала. — Зле ли е?

— Зле е. Той беше първият случай в Регалия. Смятат, че е прихванал чумата, когато го нападнаха онези мушици във Водния път. После сигурно я е предал на плъховете в Лабиринта — каза Рипред.

— Мушици? Но аз си мислех, че само топлокръвните животни могат да се разболеят от нея — възрази бащата на Грегор.

— Да, но кръвосмучещите и месоядните насекоми могат да я пренасят и разпространяват от едно топлокръвно същество на друго — каза Рипред.

— Ще умре ли? — попита Грегор с пресекващ глас.

— Е, да не го отписваме още — каза Рипред. — В Регалия имат лекарства, които могат поне да облекчат симптомите му — плъховете не разполагат дори с това. А и той е силен.

— Вярно е — каза Грегор и се почувства малко по-обнадежден. — Той е най-силният прилеп там долу. И е упорит. Ще се пребори.

— Да, ще се опита да се държи, защото вярва, че идва помощ. Защото воинът, неговият клетвен съюзник, ще дойде. Ще има среща. После ще започне търсене на лекарството. Разбира се, ако му отнемеш тази надежда… — Рипред нарочно остави изречението да увисне недовършено.

— Ще бъда там, Рипред — каза Грегор.

— Не си прави труда да идваш без сестра си. Загуба на време е. Според Сандуич трябва да участват и пълзливците, а те се съгласиха да изпратят представител само ако Бутс е там — каза Рипред.

— Не знам как ще убедя мама да я пусне…

— Майка ти. Предай ѝ от мое име следното. Ако ти и сестра ти не се появите, плъховете ще изпратят ескорт — каза Рипред.

— Какво значи това? — попита баща му.

— Значи да сте там в полунощ — каза Рипред.

— Но… — започна Грегор.

Плъхът изпъшка от болка и се прегърби за няколко мига.

— А-а, трябва да намеря с какво да си напълня стомаха. И след още една минута това ще е някой от вас — озъби се той. — Вървете. Вървете си у дома! Знаете какво трябва да направите! Така че го направете!

Рипред се обърна и изчезна в сенките.

Грегор и баща му се изкачиха обратно до парка, повдигнаха каменната плоча и се измъкнаха навън. Бързо върнаха камъка на мястото му и тръгнаха към улицата.

— Какво ще правим, татко? — попита Грегор, докато се опитваха да хванат такси.

— Не се тревожи, ще измислим нещо — каза баща му. — Само не се тревожи.

Но Грегор беше много разтревожен, а му беше ясно, че и с баща му е така.

Когато се върнаха, майка му се беше прибрала от кафенето, където работеше като сервитьорка. Още беше с униформата си; беше вдигнала крака на масичката за кафе и изглеждаше пребита от умора. Работеше седем дни в седмицата, всяка седмица, освен ако не беше някой от големите празници като Денят на благодарността или Коледа, когато почти всички бяха в почивка. Шегуваше се, че съботните и неделните вечери са свободните ѝ дни, защото свършваше работа в четири. Никога не споменаваше как освен това трябваше да се явява на работа в шест сутринта през уикендите. Не, майка му никога не се оплакваше. Вероятно защото беше толкова благодарна, че всички са си отново вкъщи при нея. А сега се налагаше да ѝ каже, че се връщат в Подземната страна.

— Хубав ли беше филмът? — попита тя с усмивка, когато влязоха.

— Не сме гледали филм, мамо — каза Грегор.

Майка му повдигна въпросително вежди, но преди Грегор да успее да продължи, вратата на кухнята се отвори и госпожа Кормаки подаде глава.

— Хубаво, върнали сте се. Вечерята е след три минути — заяви тя и изчезна.

— Какво прави тя още тук? — попита Грегор.