Сюзан Колинс - Грегор и проклятието на топлокръвните

— Може би това имаше предвид Рипред, като каза, че плъховете ще ти изпратят ескорт — каза баща му.

Сега плъховете започнаха да писукат, сякаш за да потвърдят думите му.

„Това трябва да е” помисли си Грегор. „Плъховете ще се опитат да уплашат мама, за да ни пусне да отидем”. Но докъде щяха да стигнат? Плъховете от Подземната страна вярваха, че цялото им съществуване е застрашено. Че всички до един ще загинат, ако Грегор и Бутс не отидат в Подземната страна. По-скоро ще ни убият, отколкото да ни позволят да останем тук — каза той на глас, без да мисли.

— Ще се обадя в полицията. Или в пожарната. Ще се обадя на 911! — заяви майка му. Втурна се в хола, а Грегор и баща му я последваха.

— Няма никаква полза, мамо! — каза Грегор. — Какво ще направи пожарната?

Плъховете се пренесоха зад стените на хола. Сега вдигаха още повече шум.

— О, божичко! Оо! Вземете момичетата! Вземете баба! — Майката на Грегор сграбчи телефонната слушалка и набра номера за спешни случаи. — Хайде, хайде! — После по лицето ѝ премина шокирано изражение. — Връзката прекъсна.

— Добре, махаме се оттук! — заяви баща му.

Всички се втурнаха в спалнята да вземат бабата и сестрите на Грегор. Майка му измъкна спящата Бутс от креватчето ѝ.

— Няма да вземат отново Бутс! Няма да я вземат! — изпищя майка му.

Баща му вдигна завивката от леглото и наметна баба му с нея.

— Какво става? — попита объркано тя.

— Нищо, мамо. Възможно е в сградата да има пожар, затова ще излезем, докато проверят — каза баща му. Той се напрегна и успя да я вдигне от леглото като бебе.

Грегор разтърси рамото на Лизи. Тя отвори очи и веднага се разсъни.

— Какво има, Грегор? Какъв е този звук?

Плъховете не ги бяха последвали в спалнята, но все още вдигаха силен шум зад стените на хола.

— Плъхове са, нали? — каза тя. — В апартамента са!

— Не, не са в апартамента. Само зад стените. Но трябва да се измъкнем оттук. Хайде, идвай! — Помогна на сестра си да стане от леглото и да отиде в хола. Когато чу шума на плъховете с цялата му сила, Лизи се разтрепери.

— Хайде, Лизи! Всичко ще е наред, щом излезем навън! — обеща Грегор и я побутна към вратата. Грабна горните им дрехи, майка му отвори светкавично външната врата и побягнаха. Грегор дърпаше Лизи след себе си. Баща му беше най-отзад с баба му.

— Никой да не се качва на асансьора — каза майка му. — Слизайте по стълбите.

Тя стисна здраво Бутс, поведе ги към другия край на коридора и отвори вратата към стълбището.

На площадката баща му трябваше да изправи баба му на крака.

— Ще трябва да ми помогнеш, Грегор. Не мога да я сваля сам.

Грегор тикна горните дрехи в ръцете на Лизи.

— Вземи ги. — В отговор Лизи се втренчи в него: зениците ѝ бяха огромни и едва си поемаше дъх. — Всичко е наред, Лизи. Всичко е наред. Слушай, дори не се чуват тук навън.

Не се чуваше нищо. Стълбището не граничеше с ничий апартамент. Беше разположено между външната стена на сградата и шахтата на асансьора. Там, където живееха, през нощта беше тихо. Повечето хора в сградата имаха малки деца или бяха доста стари. Изглежда, че дори в събота вечер всички си лягаха около десет.

Лизи притисна палтата към гърдите си.

— Мога — да — ги — нося — изрече задъхано тя.

Грегор и баща му сключиха ръце зад гърба на баба му и я повдигнаха да седне. Бяха я носили така преди из апартамента, когато пристъпите на артрита ѝ бяха особено мъчителни..

— Не се отделяй от нас, миличка — каза баща му на Лизи. — Дръж се за ръката ми, за да знам, че си тук.

Цялото семейство тръгна в плътна група надолу по стълбите. Слязоха два етажа надолу, когато шумът на плъховете се разнесе отново. Отначало не беше кой знае какво. Но се усилваше с всяка крачка, докато накрая трябваше да повишат глас, за да се чуват.

— Побързайте! — каза майка му. — Оше малко!

Накрая стигнаха до вратата към фоайето. Майка му я подпря с гръб, за да я задържи отворена, а Грегор и баща му се приближиха с препъване.

— Когато излезем навън, тръгваме право към авенюто. Вземаме такси. После към автобусната спирка. Хайде, Лизи. Хайде, миличка! — каза майка му.

Сега по бузите на Лизи вече се стичаха сълзи. Беше спряла най-долу на стъпалата и се задъхваше толкова силно, че не можеше да говори. Майка му взе с една ръка Бутс, а с другата прегърна Лизи и всички хукнаха към входа.

Шумотевицата, вдигана от плъховете, стана още по-силна. Писуканията на гризачите се превърнаха в ужасни пронизителни писъци. Сега ноктите дращеха усърдно, решително, като се мъчеха да пробият мазилката.