Дерек Ланди - Безликите

Тя го пусна безмълвна и той се свлече на колене. След това неочаквано заби коляно в челюстта му и Вориен се просна в безсъзнание.

Валкирия седна тежко на пода. След няколко секунди оживлението от постигнатото — бе го победила, без магия! — бе изместено от представата какво би се случило, ако той бе победил. Хвана ранената му ръка и развърза бинтовете. Пръстите му се бяха подули лошо и сигурно го боляха ужасно, но той не реагира, докато момичето върза единия край на бинта за леглото. Така нямаше да може да скочи върху нея, когато се събуди.

Сега оставаше да изчака Скълдъгъри. Щеше да провери телефона й, после да отиде до дома й, евентуално да говори с отражението и щеше да се досети какво се е случило.

Трябваше просто да го изчака.

Берилия бе откъсната от заетото си домакинско ежедневие от позвъняване на вратата. Там я чакаше младо момиче с рошава руса коса и кожени дрехи, определено твърде тесни за нея.

— Трябва да сте Берилия — започна момичето с английски акцент и развеселен тон. — Много съм чувала за вас.

Откакто с Фъргус бяха продали огромната лодка, завещана им от Гордън, Берилия подозираше, че всички искат парите им.

— Танит ми викат. Стефани тук някъде ли е?

— Обядва.

— Може ли да спре да обядва и да дойде за минутка?

Берилия се намръщи.

— Обядва, казах. Не може да обядва и да дойде за минутка.

Младата жена помълча и накрая каза с усмивка:

— Добре, може ли да дойде за по-малко от минутка? Така все едно почти не е спряла да обядва. Добре ли ти звучи, Берилия?

— Г-жа Еджли.

— Г-жо Еджли, бъдете добро момиче и доведете Стефани.

— Не харесвам тона ви.

— Не харесвам обувките ви.

— Че какво не ми е… хей!

Танит вече бе зад гърба й и влизаше в кухнята.

— Егаси мамата! — чу се гласът на Фъргус.

Берилия затропа яростно натам.

— Фъргус, повикай полицията!

Съпругът й мълчеше, удивен от гледката. Близначките също зяпаха любопитно, а Стефани ставаше от стола.

— Ако имаш нещо общо със станалото днес, полицаите със сигурност ще искат да говорят с теб! — закани се Берилия.

— Какво е станало днес?

— Преди три часа един местен, Алън Бренън дойде да ми каже, че са атакували Стефани посред бял ден! В Хагард!

— Кой те е атакувал, Стефани? — попита Танит.

— Не знам. Като че ли още съм в шок и не помня много.

— Намерихме я под леглото у тях — подигравателно подхвърлиха близначките.

— А Вал? Знаеш ли нещо за нея?

— Трябваше да се върне, но не го направи.

— За какво говорите, по дяволите! Някакъв ненормалник върви на свобода по улиците и се представя за полицай, а вие си говорите за някаква непозната!

— За какъв се представя?

— Е, не полицай, казал на Алън, че е детектив…

— Крукс… Права сте, наистина е луд. Повикахте ли вече полицията?

— Ами, аз, такова, ей сега — смънка най-сетне Фъргус.

— Не, недейте. Този мъж има сериозни психически отклонения. Забравил е да си вземе хапчетата днес. Аз го лекувам.

— Че кой лекар се облича в кожа?! — сухо попита Берилия.

— Който изглежда добре в нея — смигна й Танит и излезе преди лелята на Стефани да измисли отговор.

Крукс влетя в апартамента на Чайна с едновременно победоносно и гневно изражение. Тя го изгледа хладно.

— Къде е Бату? Къде е Плезънт?

— Моля?

— Всичко пасва. Толкова беше лесно, че не знам как не съм го видял по-рано. Чак когато арестувах момичето…

— Валкирия. Детето. Браво, много смело от твоя страна.

— Тогава се сетих. Скълдъгъри е Бату.

— О, боже… Ти си по-тъп, отколкото изглеждаш.

— Къде държат Върховния маг?

— Рем, опитах се да ти помогна. Вместо това ти нахлу в киното, изтърва Скълдъгъри и Валкирия и позволи някой да отвлече Гилд. Просто си некадърен, никой не е виновен.

— Не съм! Открих тайната ти, нали?

— Не си. Казал ти я е умиращ човек, защото само ти си бил наоколо тогава. Знам също, че няма нужда да търсиш Скълдъгъри. Вече сигурно е разбрал какво си направил и ще дойде за теб.

— Не се страхувам от него.

— Напротив. Всички се страхуват от него. И отново търсиш грешните хора, когато идваш при мен. Защо не тръгнеш след Диаблерията, Рем? И от тях ли се страхуваш твърде много?

— Опитите ти за сплашване са жалки като опитите ти за прелъстяване, Чайна.

Тя се изсмя.

— Имаш думата ми, Рем. Теб никога не съм опитвала да те прелъстя.

Той поморавя.

— Правиш огромна грешка, Чайна. Нямам скрупули да разкрия тайната ти.