Дерек Ланди - Безликите

— Забрави какво ти казах и се телепортирай някъде. Валкирия, отиди с него.

Без да чака покана, Флетчър я сграбчи за лакътя и двамата отново бяха на покрива. Този път гаденето бе доста по-слабо. Двамата се събраха над покривния прозорец. Няколко секунди след като тримата влязоха, се чуха гласове — разговор.

Някой светна лампите.

Скълдъгъри прибираше пистолета си, а Танит — меча. В стаята стояха Соломон Рийт и още двама Некроманти.

— Безопасно е — каза момичето. — Да вървим.

И пак този миг, по-кратък от примигване. Присъстващите бяха обърнали глави към тях. Рийт само й кимна леко в поздрав, преди да продължи:

— Това е пълният контингент на Некромантските сили.

— Трима не е кой знае колко… — скептично отбеляза Гастли.

— Всъщност четирима. — Рийт почука с бастунчето си по пода и от другата стая пристъпи фигура. Настъпи хаос, Скълдъгъри размахваше пистолет, Танит — меч, а Гастли — огнени кълба в дланите си.

Белият секач зае мястото си до Рийт.

— Обяснявай, Рийт — подкани го Скълдъгъри. — Този човек вече две години е на върха в списъците с издирвани от Убежището.

— Каквото и да е сторил, не е било по негова воля, както и вие добре помните.

Белият секач стоеше напълно неподвижен и безмълвен.

— Как се е озовал при вас? — попита Танит.

— Серпин използваше наши техники, за да го върне от мъртвите. Когато разбрахме, разрушихме хватката му върху Секача и той дойде при нас.

— Значи заради вас е спрял да помага на Серпин.

— Именно. Ако бяхме малко по-бързи, г-ца Лоу не би беряла толкова ядове с онази огромна рана, а г-н Биспоук не би се превърнал в градински гном.

Гастли се хвърли напред и Скълдъгъри трябваше да го усмирява с мъка.

Танит го доближи, огледа го.

— Има ли Некромантски умения?

— Уви, не. Той е войник. Приживе — един от най-добрите. Сега — още повече. Той се лекува почти мигновено и в общи линии не може да бъде спрян. Естествените му импулси са да изпълнява заповеди и да стои на наша страна, която в случая е и вашата страна.

— Не и моята — рече мрачно Танит.

— Нито моята — изръмжа Гастли.

— Как да е — отвърна Рийт. — Той и ние тримата представляваме Некромантския контингент. А може да минете и без нас, ако пожелаете, м?

Скълдъгъри прибра револвера.

— Рийт, ако се измъкнем живи от това, ще си поговорим.

На разсъмване Валкирия се промъкна през прозореца на дома си. Отражението й я посрещна с безизразен поглед.

— Изглеждаш ужасно — каза то без никаква загриженост. Валкирия този път не му обърна внимание. Бе спала само два часа на дивана на Гастли и почти не чуваше, не виждаше и не усещаше какво прави. След нощните премеждия я бе обзело едно празноглаво безгрижие и всичко се топеше в него. Отражението продължи: — Родителите ти заминават за Париж след половин час. Ще се сбогувате ли?

— Това е идеята.

— Да се върна ли в огледалото?

— Не знам. Само ще им млясна по една целувка и ще им кажа едно чао, после пак излизам.

— Значи да остана?

— Скрий се под леглото, като оня път.

— Добре. Тогава открих част от липсващото ти бельо.

— Страхотни новини отвред. Мълчи сега.

Влезе в банята и пусна душа. Под горещата вода мускулите й започнаха да се отпускат и безгрижието малко по малко се превърна в умора. В главата й се развъртяха мисли. Ами ако това не бе „довиждане“, а „сбогом“?

Не, че не й се бе случвало и преди да не знае ще се върне ли у дома, но това не правеше нещата по-лесни. Тя се подсуши, облече се и слезе по стълбите.

— Здравей, миличка — поздрави я майка й.

След душа Валкирия бе почти убедена, че изглежда достатъчно нормално, за да остане извън подозрение. Ако, разбира се, успееше да не звучи сякаш никога повече няма да види родителите си. Пред огледалото в коридора оттренира естествената си усмивка, докато майка й буташе мръсни дрехи в пералнята. Преди да влезе в кухнята си сложи и най-убедителната гримаса на досада.

— А, някой е станал от грешната страна тази сутрин — обади се баща й над сутрешния вестник.

— Защо не мога да дойда с вас! — убедително измрънка тя. — А трябва да се мъча с леля Берилия?

— Защото е романтичен уикенд. Децата някак не се връзват с тази идея.

— Че за какво ви е романтика на вас? Нали сте женени? Романтика трябва да има за хора като мен.

— Ъм, миличка, не трябва ли да мислиш за други неща на твоята възраст — посмути се баща й. — За кукли например?

— Тате, кога въобще си ме виждал с кукла?