Дерек Ланди - Безликите

Кенспекъл се появи иззад Танит и Гастли.

— Какво искате, Върховен маг Гилд?

— А, професоре. Нужен ми е само миг от вашето време.

— Миговете ми са ценни. Казвайте, каквото имате да казвате.

Гилд кимна учтиво.

— Запознати сте, вярвам, със заплахата, която Диаблерията представлява. Наясно сте с плановете им, включващи трупа на Гротескния и последния Телепортатор, момче на име Флетчър Рен.

— Знам всичко, да.

— Имам причини да смятам, че момчето се намира тук. Бих желал да ми го предадете.

— Върховен маг Гилд, уверявам ви, че не…

— Професоре… Уважавам ви безмерно. Възхищавам се на работата и принципите ви. Моля ви, не ме лъжете, след като знам, че момчето е тук. По-добре замълчете, отколкото да се препъвате в разни полуистини. Такива неща са под достойнството ви.

Лицето на Кенспекъл поморавя, но той се овладя.

— Върховен маг Гилд, не знам защо сте решил, че ме познавате, но подобен тон ми лази по нервите. Няма да ме засрамите, колкото и златнословия да излеете. Не понасям подобни приказки, не понасям и снизхождението. И в интерес на истината, не познавам Флетчър Рен и не знам къде е.

Гилд поклати разочаровано глава.

Алармите от сградата изпищяха рязко и Кенспекъл със закъснение осъзна, че цялото театро бе за отвличане на вниманието.

— Секачите ми са вече вътре — рече Гилд. — Заповядано им е да задържат, не да нараняват, но ще използват сила, ако трябва.

— Как смееш! — прогърмя Кенспекъл.

Гастли и Танит вече тичаха към вратата в екрана. Тогава видяха още една компания.

Грюсъм Крав. Мърдър Роуз. Били Рей Сангуайн. Джарън Галоу. В ръцете на жената бе мечът на Танит.

— Ти си част от това — едва промълви тя.

— От какво, мис Лоу? — студено се усмихна той.

Самият той обаче не знаеше какво има зад него. Галоу го удари изотзад и го събори, сетне нареди мързеливо:

— Убийте ги.

Крав се метна на сцената, към Гастли. Роуз и Танит се запремятаха една около друга, а Сангуайн се опита да изненада младата магьосница, но тя го пресрещна с ритник. Нямаше време за стойки и акробатики, срещу нея бяха експерти.

Междувременно Гастли научаваше по трудния начин липсата на ефект, която ударите с голи ръце имаха върху Грюсъм Крав. Чудовищният мъж сграбчи шивача отново.

Танит застана с гръб към Сангуайн и успя да го убеди поне за част от секундата в уязвимостта си. След това бързо сграбчи носещото се към нея тяло на американеца и използва инерцията му, за да го блъсне в Роуз, която изтърва меча.

Кенспекъл пък изтича зад Крав и го докосна със светещи ръце. Онзи изрева от болка и блъсна професора, но това даде възможност на Гастли да го издуха от сцената с концентрирана въздушна струя.

Сангуайн се опомни и успя да грабне меча на Танит преди нея. Не бе обаче свикнал с толкова дълго оръжие и го размахваше непохватно, описваше твърде широки дъги. Танит лесно се шмугна между маховете и с няколко удара в коленете, ръцете и ребрата го обезоръжи и си прибра оръжието.

— Достатъчно — каза отнякъде Галоу и Сангуайн веднага се отдръпна. Макар и с явно нежелание, Роуз и Крав го последваха — тя с отровен поглед към Танит, той — с изръмжаване към Гастли.

Галоу продължи:

— Момчето сигурно се е телепортирало далеч. Не можем да го гоним така. Но пък вие — обърна се той към Гастли и Танит, — можете да ни го доведете. Тогава ще ви върнем Върховния маг. Някъде на оживено място, за да няма неразбирателство. На моста Лифи. Утре по обяд. Закъснеете ли, Гилд умира.

С тези негови думи той и дружинката му се оттеглиха.

Някой наблюдаваше сградата на Чайна. Бе паркирал на дискретно разстояние от нея и макар да не бе повече от силует в кола, по всичко личеше, че е Елементал — от време на време в шепите му проблясваше огнено кълбо, за да го топли.

— Един от Диаблерията? — попита Валкирия през тракащи от студения дъжд зъби.

— Не — отвърна Скълдъгъри. — Служител на Убежището. Гилд се опитва да ни изолира.

— Сигурно наблюдават и мястото на Кенспекъл. — Толкова й се щеше да е там сега, на сухо, на топло, неопръскана от онзи кретен, който я бе подминал с колата си и я бе опръскал отгоре до долу през съдраните й дрехи.

— Просто се обади на Чайна, кажи й да донесе Скиптъра, ще сложим новия кристал и ще отида да се преоблека.

— Подслушват телефона й със сигурност.

Докато момичето се чудеше как тогава ще се свържат с нея, агентът на Убежището потегли нанякъде с мръсна газ.

— Тревожно — отбеляза Скълдъгъри.