Дерек Ланди - Безликите

— Капан?

— Или нещо спешно. Е, да не гледаме зъбите на подарен кон!

Отникъде не личаха признаци за клопка и накрая заджапаха необезпокоявани към зданието.

Обичайният посрещач им направи знак с очи и ги покани в необитаваната библиотека.

Чакаше ги само Чайна Сороуз. На масата зад нея имаше сандъче, на което бе издълбан символ — акулов зъб, пронизващ звезда.

— Хората ги е страх — отбеляза тя с недоволство. — Всеки маг в страната се готви или за бой, или за бягство. Лошо е за бизнеса.

— Така става, когато предстои краят на света — вместо поздрав каза Скълдъгъри.

— Това все едно не съм го чула. У вас ли е кристалът?

— Да.

Чайна кимна, докосна първо символа на капака на сандъчето, след което и закопчалките във вътрешността му. Накрая вдигна Скиптъра на Древните.

— Още като го взех, разкарах останките на предния кристал. Може би не бих, ако знаех, че едно докосване до него може да ме превърне в прах.

Валкирия взе оръжието и извади камъка. Нужно бе малко усилие да го напасне в леко тясната дупка. През това време Скълдъгъри каза:

— Чайна, знаеш, че цялата тази работа значи да си на наша страна.

— Да, знам, само аз мога да го ползвам. Добре ще е, да се надявате, че ще съм с вас.

— Трябва да съм сигурен.

— Нямам гаранции. Или ми вярваш, или не.

Най-сетне Валкирия успя да мушне кристала, който бе обхванат от Скиптъра и засия мрачно.

— Застани настрана — изкомандва Чайна и си взе жезъла. Огледа го объркана. — Не работи.

— Може кристалът да не е подходящ — измърмори Валкирия.

— Последен аз използвах Скиптъра, може аз да съм собственикът — намеси се детективът и се опита да използва оръжието, за да превърне в прах един шкаф. Не успя.

— И какво? Все пак нямаме с какво да спрем Безликите — увеси нос Валкирия.

— Не, вижте — каза Чайна. — Кристалът свети. Просто трябва да си намери собственик.

Скълдъгъри върна Скиптъра у Валкирия.

— Пробвай.

— Ама аз не го притежавам. Ти го използва след Серпин, после го даде на Чайна.

— Когато й го дадох, бе счупен. Ти първа го държа, след като го презаредихме.

Валкирия взе объркана Скиптъра и го вдигна към сандъчето на масата.

— Как се стреля?

— Поискай и ще стане.

— Да де, но трябва ли да си помисля някоя специална дума като „огън!“ или просто трябва да искам да…

От Скиптъра излетя черна мълния и превърна масата в прах. Сандъчето тупна в прахта.

Валкирия зяпна.

— Ъм… пропуснах сандъка.

Скълдъгъри отбеляза със задоволство:

— Но пък уби масата.

Чайна се усмихна.

— Е, явно няма да съм ви нужна. А и този портал, разбрах, щял да се отвори на ферма. Недопустимо.

В този миг дойде прислужникът й и прошепна нещо на ухо. Чайна върна сериозното си изражение.

— Тръгвайте към „Хибърниън“. Нещо се е случило.

Г-н Блис ги посрещна пред киното и им разказа за случилото се. Добави, че Крукс се е впуснал в някакъв жалка спасителна операция, макар никой да не знаеше как са се измъкнали похитителите. Пред екрана ги посрещнаха Танит и Гастли. Валкирия притеснена ги заоглежда за наранявания, но Танит улови погледа й и намигна, което успокои малко блъскащото сърце на момичето.

Гастли започна да се извинява, че не са спрели шайката на Галоу, но Скълдъгъри го спря с ръка.

— Няма нужда от оправдания. Пазите Рен, не Върховния маг. Къде е хлапакът, между другото?

— Тук — чу се глас току до ухото на Валкирия. Тя подскочи и изсумтя гневно. Флетчър изчезна и се появи до Танит.

— Няма да ме давате на ония лудите, нали? Така де, имат някакъв заложник, ама той е стар, направо си е жив умрял така или иначе. Аз съм важният, който трябва да е в безопасност, нали тъй?

— Няма да правим размяна — каза Танит.

— Не, ще правим — отвърна Блис.

Той се извиси над тях, неподвижен като скала в бурно море.

Гастли пръв продума:

— Но как?! Ще им поднесем последния жив Телепортатор, заради Гилд?!

— В противен случай не биха се поколебали да го убият.

— Блис — намеси се Скълдъгъри. — Ако им дадем Флетчър, ще убият света.

— Убият ли Гилд, светът ще рухне в хаос.

— По-добре това, отколкото смърт — измърмори Гастли.

— Ирландия е Люлката на магията — рече Блис. — Крие ужасни и прекрасни тайни. Нашите предни, първите Древни, са се сражавали с Безликите на тези брегове. Ако загубим втори предводител, колко време ще мине преди останалите Убежища да се полакомят да ни завладеят отвътре?

— Не съм най-големият фен на английското Убежище — обади се Танит, — но дори те не биха сторили нещо толкова тъпо.