Дерек Ланди - Безликите

Скълдъгъри стреля през него, право в Майер, който изрева от ярост. Валкирия изскочи през него със спринт, партньорът й я хвана и двамата се затичаха към изхода на пещерата.

Зад тях всички прозорци на къщата се скриха, а входната врата се разшири и доби формата на уста. Майър стоеше в устата, но не смееше да прекоси прага.

— Ще те намеря! — крещеше той. — Ще те намеря, момиче!

Макар да знаеше, че той не може да ги последва, Валкирия не спря да тича.

Малко след девет часа същата вечер, голям микробус за разнасяне на хляб спря на гърба на кино „Хибърниън“. Не привлече вниманието на никого. Кола с матови прозорци спря до него. Отново никой не я забеляза.

Танит се подпираше на рамката на вратата, която водеше към лазарета. Гастли си бе донесъл малко материали, за да може да работи, докато Кенспекъл го тестваше за каквото там бе нужно. Танит гледаше как Гастли шие новите дрехи на Валкирия, докато той й разказваше за майка си.

Задната врата на микробуса се отвори и от нея изскочиха няколко мъже, тихо и безмълвно — облечени бяха в сиво, на гърбовете си носеха коси.

— Майка ми се боксираше — говореше Гастли, докато опитваше здравината на шевовете. — Четири пъти й чупеха носа, но според баща ми пак е била най-хубавата жена във всяка стая, където се намирала.

— Чувала съм някои от историите — рече Танит. — Звучи като да е била забележителна жена.

— Бих се рамо до рамо с нея в схватката при Блек рок и видях някои от най-свирепите наемници на Меволент просто да се обръщат и да бягат от нея. Би се и със Серпин, и с Венгос, и победи и двамата. „Забележителна“ нищо не значи. Беше невероятна, чак до самия край.

— Как е умряла?

— Направи грешка — каза той. — Изправи се срещу лорд Вайл.

Един старец, който се движеше като младеж, излезе от колата. Имаше излъчване на човек, свикнал да налага властта си. Погледът му искреше от студ. Този след него нямаше брадичка и определено му липсваше властна осанка, но изглеждаше жаден да се докаже, пред когото може.

Мъжът със студения поглед влезе в киното, а другият направи знак на сивите воини. Те нахлуха в сградата от няколко посоки.

Високо на покрива на киното, самотна фигура стоеше в мрака и наблюдаваше.

Гастли остави палтото на една страна и се зае с туниката.

— Имахме си едно правило. Не се изправяш срещу Вайл сам. Събираш цялата си армия, атакувате едновременно и се молиш някой да извади късмет.

— Вайл толкова страшен ли е бил?

— Може би да, може би не — вдигна рамене Гастли. — Трудно е да разделиш изверга от легендата, нали така? Появил се отникъде, станал най-страховитият генерал на Меволент и изчезнал — всичко това само за няколко години. Имаше бронята си и некромантските си способности и откъдето минеше, оставяше следи на разрушение. Майка ми се изправи срещу него и беше убита, аз също щях да загина, ако не беше…

Кларабел влезе и Гастли млъкна.

— Виждали ли сте професора?

— Не. Има ли нещо? — попита Танит.

— В киното има един мъж. Настоява да говори с професор Граус, но отказва да си каже името. Доста е груб.

— Защо не потърсиш професора? — предложи Гастли. — Ще си поговорим с този мъж и ще разберем какво иска.

— Много ще съм ви задължена — с внезапна налудничава усмивка обяви Кларабел. Тя си излезе, тананикайки си нещо нечленоразделно.

Танит и Гастли заслизаха към киното в сумрака. Когато минаха през екрана, някой ги чакаше между редовете плесенясали седалки.

— Г-н Биспоук — проехтя гласът на Турид Гилд. — Добре дошъл обратно в света на живите.

— Гилд. Какво те води тук?

— Върховен маг Гилд — поправи го възрастният мъж. — Но две години си бил статуя — ще ти простя този пропуск.

— Не беше пропуск.

— Какво да направим за вас? — попита Танит с възможно най-студен и неприветлив тон.

— Нищо. Тук съм, за да говоря със собственика на тази сграда.

— За какво става въпрос?

— Дела на Убежището, боя се.

Танит огледа сенчестото кино.

— Сам ли си?

— Защо да не съм? Сред приятели съм, нали така?

— Зависи — каза Гастли. — Скълдъгъри Плезънт брои ли се?

Гилд се усмихна насилено.

— Скълдъгъри Плезънт е предател.

— Същото каза и той за теб — добави Танит.

— Скълдъгъри Плезънт работи с Диаблерията. Заедно с момичето, той съдейства за кражбата на останките от Гротескния и се възпротиви на законен арест, нападна служители на Убежището и избяга. Той е враг на Убежището и на всички здравомислещи хора.