Дерек Ланди - Безликите

Майър разпери ръце.

— Ще срутя къщата върху ви! — каза той и къщата се затресе.

Скълдъгъри свали голямото огледало над камината и го запокити към Майър. Стъклото го попи като гъба и Скълдъгъри бързо го захлупи срещу стената.

Валкирия бе чела как само огледалата могат да пленяват души и призраци. Това, че не се наложи да попита какво по дяволите бе станало току-що, я накара да се усмихне вътрешно.

— Не си търсим белята — рече Скълдъгъри, достатъчно силно, за да го чуе призракът. — Искаме едно-единствено парченце черен кристал.

— Кристалите са мои! Пусни ме, демоне!

— Не съм демон, а магьосник — като теб. Не сме тук да те нараним.

— Трикове! Лъжи! Още един демон от пещерите, изпратен да ме изтезава! Да ме побърка!

Скълдъгъри въздъхна.

— Валкирия, поогледай наоколо. Ако толкова държи никой да не пипа принадлежностите му, може да се е добрал до някой кристал.

Тя кимна в съгласие и остави партньора си да се разправя с ненормалния призрак. В кухнята една тумбеста черна печка се мъдреше срещу отсрещната стена, а над нея имаше комин, който липсваше в къщата на Гордън. Валкирия отвори един скрин и насекомо с размерите на показалеца й изпълзя отвътре и се покатери по ръката й, под ръкава. Тя скочи като попарена, свали бързо пуловера и го хвърли на пода, но гадината вече бе стигнала почти до рамото й. Тя го плесна с длан, но то не падна и влезе под туниката й. Тя я отвори панически и го сграбчи, усети как крачетата му шават между пръстите й. Валкирия го метна в другия край на стаята. Побиха я тръпки от отвращение.

Когато се поуспокои, тя вдигна пуловера на Гордън, отупа го и провери дали нещо друго не се е вмъкнало в него. Облече го, поизправи се и приглади коса. Това беше кошмарно.

Провери останалите скринове много по-бързо, като отдръпваше ръка почти веднага след като бръкнеше в тях. Привиждаше й се как всеки път срещу нея излита чудовищно прилеподобно създание и затова стоеше на една страна, за всеки случай. Нямаше черни кристали, нито повече насекоми и, слава Богу, никакви прилеподобни зверове.

Валкирия хвърли изпълнен с омерзение поглед към ъгъла, където се скатаваше полазилото я насекомо, и излезе от кухнята, упътвайки се към стълбището. Дъските под краката й скърцаха. Спалните бяха там, където се намираха и в къщата на Гордън, но леглата бяха много по-големи, а дъските в основата им бяха издълбани от някого с много болно съзнание. Банята не изглеждаше никак подканящо, а и лампата не работеше и Валкирия се отказа да я проверява.

Пристъпи в кабинета. Вместо бюро и рафтове с книги и награди, в средата на стаята леко се поклащаше самотен люлеещ се стол. През прозореца се виждаше пещерата. Гледката не бе особено величествена.

Валкирия потърси скрития вход към тайната стаичка. Нито едно от почукванията й обаче не прозвуча на кухо. Разочарована, Валкирия напусна кабинета и внимателно слезе на първия етаж. Когато се върна в хола, призракът стоеше до Скълдъгъри.

Ужасно се бе успокоил.

— Кристалите не са тук — казваше Майър. Гласът му трепереше леко. — Нарочно начертах погрешно картата в този район, за да не могат други да печелят от труда ми. Но кристалите са близо.

— Може ли да ни заведеш? — попита детективът.

— Не смея да напусна къщата. Каквато и да е мрачната сила, която обитава тези пещери, тя ме захранва с енергия, дори в тази ми форма. Но не мога да прекося прага на къщата си.

— Тогава ще ни кажеш ли къде са кристалите?

— Къде е смисълът? Ще ви превърнат в прах, още щом ги докоснете.

— Имаме как да избегнем това. Ще ни помогнеш ли?

Майър чу Валкирия, която тъкмо влизаше, и се обърна към нея.

— Тя… е жива — с нещо подобно на страхопочитание промълви призракът.

— Казах ти — обади се Скълдъгъри.

— Почти бях забравил как изглеждат.

— Кои?

— Те. Живите. Толкова отдавна живея в тези пещери. Мъртъв, сам. Стоя настрана от създанията, разбира се. Някои могат да ме наранят дори в тази форма. Тези пещери са проклятие за магьосниците.

Той доближи Валкирия.

— Великолепна си — промълви той.

Тя вдигна вежда и погледна през призрака към Скълдъгъри, който бързо застана между двамата.

— Ще ни помогнеш ли? — повтори въпроса си той.

Призракът с мъка откъсна очи от Валкирия. Когато кимна, главата му се позамъгли.

— Разбира се. — От стената зад него порасна врата, която се отвори. — Пазете се. Кристалите убиват.

Майър остана на място, а Валкирия последва Скълдъгъри в тунел със скални стени. В тях с черна светлина блещукаха кристали.