Дерек Ланди - Безликите

— Хубаво. Не ми харесва да те крия така.

— Разбирам и оценявам търпението ти. Кажи сега, как са вашите?

— Добре са. Утре е годишнината им, така че сутринта заминават за Париж.

— А, Париж — с копнеж промълви Гордън. — Винаги съм чувствал французите близки. Една от историите ми се развиваше във Франция, сред катедралите и по Шанз Елизе.

Тя кимна.

— Ядящият мозъци . Една от най-добрите ти. Гордън, чувал ли си за човек на име Бату?

— Не мисля, не.

— Мислим, че стои зад няколко убийства, и иска да използва Телепортатор, за да отвори портал между нашата реалност и тази, в която са затворени Безликите.

— Това възможно ли е?

— Скълдъгъри го е взел насериозно, така че сигурно е.

— Как да помогна?

— Ако Безликите се върнат, ще ни е нужен Скиптъра.

— Не ми ли каза, че Скълдъгъри го е счупил?

— Счупи кристала, но ако имахме друг…

— Аха. И искате да откриете нещо полезно в моите записки.

— Именно.

— Имаш късмет, защото успях да открия много неща.

— Знаеш ли откъде можем да вземем такъв кристал?

— Знам.

— Наистина? Откъде?

Гордън посочи надолу и Валкирия се обърка.

— В обувките ти?

— В пещерите.

Тя примигна.

— Сериозно? В пещерите под къщата ти има черни кристали? И защо?

— Къщата е била построена преди стотици години над пещерите от маг на име Анатем Майър.

— Скълдъгъри ми разказа за него. Имал навика да хвърля враговете си в пещерите, на чудовищата.

— Не е бил, можеш да си представиш, много свестен тип.

— На Безликите ли се е кланял?

— Не, но ги е изучавал. Чел е литературата и историята на Безликите и Древните, защото е искал власт. Купил е този имот, построил е къщата и е опитал да изследва пещерите. Искал е да разкрие тайните им, а те са много.

— Например?

— Защо всички създания долу са имунни на магия? Нещо във въздуха? В скалите? Заради сместа от минерали? Нещо друго? Няма обяснение, Валкирия. Просто не знаем. Според дневниците на Майър, той е слизал там седем пъти. Първата експедиция е била от десет души. Само той се е върнал. В следващата са загинали още петнайсет души. Отново Анатем Майър е бил единственият оцелял. Той се досеща, че колкото е по-голяма групата, толкова по-свирепо атакуват създанията там. Магията ги привличала.

Когато направил това откритие, експедициите стават по-малки и по-успешни. Майър все така се връщал сам, но това било защото убивал колегите си, за да не проговорят. По време на шестата мисия той открил жилка от черен кристал. Наредил на един от другите магове да вземе проба, но когато той докоснал жилката, бил погълнат от „черна светкавица“, както го описва Майър, и се превърнал в прах.

— Знаеш ли къде е била тази жилка?

— В последния от дневниците му има карта, някъде из рафтовете тук. Този дневник ме накара да купя къщата, за да мога и аз да постранствам из пещерите. Никога не стигнах до черните кристали обаче. Понеже не бях магьосник, създанията най-често не ми обръщаха внимание, но дори така почти се сблъсках с няколко, та реших да оставя приключенията на приключенците.

— Онзи, който се опитал да вземе кристала, е бил убит. Как да успеем ние тогава?

— Тук кръвта ти ще свърши работа. Отпървом Безликите се научили да събират тези кристали, но Древните се направили неуязвими за силата им.

— Не са били неуязвими. Използвали са Скиптъра, за да се избият.

— Да, но това е било чак когато са вградили кристала в Скиптъра и така са могли да насочат унищожителната му сила към всеки и всичко. Но сега говорим за кристалите в първоначалния им вид. Мисля, че камъкът е реагирал така на онзи член на експедицията, защото не е бил наследник на Древните.

— Мислиш?

— Относително сигурен съм.

— Относително?

— Много относително. Кажи-речи сто процента.

— И си готов да заложиш живота ми за това?

Гордън опита окуражаваща усмивка, но не му се получи.

— Боже, не, разбира се.

— Но смяташ, че ще съм наред, нали така?

— Не го прави. Идеята е тъпа.

— Но това е теорията ти?

— Теорията е просто по-високопарна думичка за налучкване. От къде да знам? Не го прави.

— Къде е дневникът? На този рафт зад теб?

— Не, не е там.

— На страничния гръб пише ли Дневникът на Анатем Майър ?

— Не, не пише.

Валкирия пристъпи към книгата и Гордън се изпречи на пътя й. Тя вдиша дълбоко и ръката й премина през лицето му.

— Хей! Спри това!

Тя върна ръката си, стиснала дневника.

— Това не беше честно — смръщи се Гордън.