Дерек Ланди - Безликите

— Чух, че Камерън Лайт е бил убит вчера — каза той. — Никога не съм харесвал Телепортаторите, но и така новината е ужасна.

— Защо никой не харесва Телепортаторите? — Валкирия не можеше да държи повече въпроса в себе си. — Никой няма нищо добро да каже за тях.

— Телепортаторите са потайни. Сагейшъс Тоум беше Телепортатор, спомняш си, а се оказа предател. Просто не бих имал доверие на никого, който си е избрал тази магическа дисциплина. Как да се чувстваме в безопасност, ако има хора, който могат цъфнат зад гърба ни всеки момент? Като по-млад постоянно ме глождеше страхът, че някой ще се появи до мен, докато използвам тоалетната — а мехурът ми никога не е бил особено спокоен.

— О, Боже мой. Нямах нужда да знам това…

Скълдъгъри ги чакаше на следващия ъгъл и лицето на Кенспекъл веднага доби кисел вид.

— Пак ли ще я повлечеш из опасности, детективе?

— Може да се справи — отвърна Скълдъгъри. — Флетчър, обаче, не може. Може да остане тук?

— Стига да не ме дразни много — тросна му се Кенспекъл.

— Не мога да обещая това.

— Тогава ми направи услуга, детективе, и разреши случая, колкото се може по-бързо.

— Може би ти можеш да ни помогнеш с това. Ако прегледаш тялото на последната жертва…

Кенспекъл поклати глава.

— Едва ли. Убежището си има собствени така наречени специалисти , както добре знаеш, и не биха оценили… включването ми. Доколкото знам обаче, убиецът не е оставил следи и улики. Ако оставим настрана факта, че е убиец, заслужава възхищение.

— Ще предам комплимента, докато го удрям в лицето — увери го Скълдъгъри.

— Наистина ли смяташ, че Валкирия има нужда от модел за подражание, който среща всяко препятствие с юмруци? На тази възраст са много впечатлителни.

— Аз не съм — опита се да възрази момичето.

— Валкирия върши важна работа — каза детективът. — Трябва да е способна да се защитава.

— Точно така — съгласи се тя. — А и той не ми е модел за подражание.

— Войната свърши — рече Кенспекъл. — Дните на смърт и хаос отминаха.

— Не и за някои от нас.

В погледа на Кенспекъл се появи нещо неразпознаваемо.

— Може би — призна той. — За тези от вас, на които им е нужно това.

Скълдъгъри помълча известно време и накрая рече:

— Професоре, надявам се не намеквате, че аз обичам смъртта и хаоса.

— Къде би бил без тях? Или по-точно, кой би бил? Определят ни нещата, които вършим, детективе. А ти имаш навика да нараняваш хора.

— Светът е опасно място. За да могат хора като вас да живеят що-годе спокойно, трябва да има такива като мен.

— Убийци, имаш предвид?

Простата жестокост на думите шокира Валкирия, но Скълдъгъри по нищо не издаваше гняв, нито дори раздразнение.

— Интересен човек сте, професоре.

— И защо, Скълдъгъри? Защото не ме е страх от теб? Дори през войната, при цялата ви репутация, на теб и приятелите ти, надигах глас срещу начина ви на действие. Не се страхувах от теб тогава и със сигурност не се страхувам от теб сега.

След кратка пауза Скълдъгъри каза:

— Трябва да вървим.

— Добра идея — съгласи се професорът. — Валкирия, радвам се, че те видях отново.

— Мм, да — несигурно промълви тя.

Когато стигнаха до двойната врата на входа, Кенспекъл каза:

— Детективе, хрумвало ли ви е, че насилието е решението на нецивилизованите хора?

Скълдъгъри се обърна назад.

— Аз съм изтънчен, чаровен, съобразителен и имам перфектен вкус за дрехи. Никога не съм казвал, че съм цивилизован.

Излязоха и вратата се затвори зад тях.

Танит не си падаше много по охраняването. Често беше скучно, понякога до смърт, а да си в същото тясно помещение с човека, когото трябва да пазиш, значеше много взаимно раздразнение. Просто не ставаше за бодигард.

Но Скълдъгъри й се бе обадил, бе й казал, че услугата й му е важна и тя се бе съгласила да пази Емет Перегрин. Той бе свестен, а и се нуждаеше просто от някого, който да му пази гърба, докато поспи. Изглеждаше като човек с отчаяна нужда от сън.

Танит не бе съгласна с избора му на скривалище. Намираха се в негов лондонски апартамент, за който той настояваше, че никой не знае. Тя се опита да го разубеди, но той демонстрираше типичната за Телепортаторите арогантност, с която Танит се бе сблъсквала и преди. Той бе живял стотици години практически неуязвим и арогантността му личеше, дори сега.

Заедно начертаха достатъчно защитни символи, за да събудят цялата сграда, ако някой влезе. Не можеха да рискуват, особено срещу хора като Били Рей Сангуайн.