Дерек Ланди - Безликите

Скълдъгъри нарисува кръст на картата.

— Хотел „Грандьор“ — каза Чайна. — Навярно единственият хотел в областта с аркадни игри във всяка стая.

— Там е. — Детективът уви шала около челюстта си. — Там ще го намерим.

Фоайето на хотела бе просторно, с ред малки декоративни растения по дължината на едната стена и миниатюрен водопад до другата. Два огромни мраморни пилона подпираха тавана и Скълдъгъри използва единия, за да се скрие от усмихващия се рецепционист. Дегизировката му се състоеше само от шапка и шал. Когато рецепционистът се обърна, детективът и Валкирия нехайно доближиха асансьорите. Тя държеше бинтованите си ръце в джобовете си.

Вратите на единия асансьор се отвориха и през тях излезе възрастна двойка. Жената се загледа в Скълдъгъри, докато го подминаваше. Валкирия натисна бутона за най-горния етаж, където най-вероятно се намираше Флетчър Рен. Скълдъгъри провери пистолета си.

Спряха и пред тях се откри дълъг коридор. Тръгнаха по него и когато завиха, почти се блъснаха в мъж, който вървеше в обратната посока. Бе рус и носеше тъмни очила. Последва миг на смаяно безмълвие.

— О — наруши го Били Рей Сангуайн. — Мамка му.

Той отстъпи и ръката му се стрелна към джоба, но Скълдъгъри го блъсна с рамо и бръсначът излетя от пръстите на убиеца.

Лакътят на детектива го халоса в челюстта и Сангуайн се препъна, посегна към стената. Докосна я и тя започна да се рони, а той започна да преминава през нея. Скълдъгъри го сграбчи и го измъкна.

Валкирия чу как някъде зад нея се отваря врата, обърна се и видя симпатично момче, което очевидно обичаше да се грижи за косата си. Момчето ги зяпаше от прага.

Тя се хвърли към него и го избута обратно в стаята. Тръшна вратата зад себе си. Стаята бе луксозна, с диван и фотьойли, огромен телевизор и гигантско легло. Цялата мебел бе абсолютно без значение в момента.

— Ти си Флетчър Рен — каза тя. — В голяма опасност си.

— Какво?

— Има хора, които се опитват да те убият. Тук сме, за да ти помогнем.

— За какво говориш?

Имаше английски акцент, близък до този на Танит. Изглеждаше по-добре, отколкото бе предполагала, а Чайна бе права за косата му. Бе на бодлички, които придаваха усещането за добре подреден хаос.

— Казвам се Валкирия Каин.

— Валерия?

— Валкирия. Знам всичко за теб и способностите ти и ще трябва да се телепортираш веднага.

Погледът му подскочи към нещо зад нея. Стената се напукваше. Сангуайн премина през нея, без тъмните си очила и с разцепена устна.

Флетчър забеляза черните дупки, които Сангуайн имаше вместо очи и изруга тихо.

Валкирия скъса превръзката на дясната си ръка, щракна с пръсти и усети искрата в дланта си, разпали я. Пламъкът се развъртя в ръката й. Тя метна огненото кълбо по Сангуайн, който едва успя да се хвърли встрани, за да го избегне.

Острието на бръснача му проблесна зловещо. Валкирия направи крачка напред, изпъна ръка и сви колене в необходимата поза. Рязко отвори пръсти и въздухът пред нея затрептя. Сангуайн отново се хвърли встрани и въздушната струя удари дивана, забивайки го в стената.

Сангуайн я замери с нощната лампа, чиято основа удари момичето по бузата. Тя се препъна и той я атакува с бръснача. В мига, когато се наведе, за да го избегне, Валкирия разбра, че замахването е финт. Убиецът я хвана и я притисна до себе си. Вратата на стаята изхвърча от пантите си и Скълдъгъри влетя. Шапката и шалът му липсваха и Флетчър зяпна, когато зърна за пръв път детективът-скелет.

— Пусни я. — Револверът на Скълдъгъри бе готов за стрелба.

— Но тогава може да ме гръмнеш — рече Сангуайн. — А да те гръмнат боли. Пусни патлака, дай ми хлапето с ненормалната прическа или ще убия момичето.

— Не.

— Е, тогава сме в добрата стара безизходица.

Острието на бръснача опря по-плътно в гърлото на Валкирия. Тя не смееше дори да преглътне. Бузата й туптеше от болка, а надолу по лицето й пълзеше струйка кръв, където я бе халосала лампата.

Никой не помръдна и не продума през следващите няколко мига.

— Добрите стари безизходици са скучниии… — провлачи Сангуайн.

Флетчър още не сваляше поглед от Скълдъгъри.

— Застани зад мен — каза му детективът.

— Каква е тая работа? Някакъв без очи и с бръснач срещу скелет с костюм и револвер. Кои са добрите?

Валкирия щракна с пръсти, ала много тихо, за да не чуе Сангуайн. Опита два-три пъти, но не успя да предизвика искра.

— Флетчър — започна Сангуайн, — за разлика от тези двамата, дойдох да ти направя предложение. Работодателите ми са много щедри хора и биха искали да ти платят много пари, за да им свършиш една дребна работа.