Дерек Ланди - Безликите

— Правя каквото мога, за да получа нещата, които искам. — Взе лупа и се взря в страниците през нея. — Изглежда сякаш си поплувала, Валкирия. И какво се е случило с ръцете ти? Всички тези драскотини изглеждат възпалени.

— Ами, ъ, ударих дърво.

— Е, сигурно си го е заслужило.

Отчаяна да отклони разговора от външния си вид, Валкирия попита:

— Каква е тази книга?

— Книга със заклинания, писана от Лудия магьосник преди над хиляда години.

— Защо се е нарекъл Лудия магьосник?

— Защото е бил луд.

— А.

Чайна поизправи гръб и сви устни.

— Тази книга е фалшификат. Поне на петстотин години е, но е фалшификат.

— Добре, че не плати за нея тогава, иначе трябваше да си искаш парите обратно — сви рамене Валкирия.

Чайна затвори книгата и разгледа корицата.

— Не съм сигурна, че бих искала. Освен че е бил луд, Лудия магьосник е бил доста некадърен. Повечето заклинания в книгата му са били напълно безполезни. Но този фалшификатор, който и да е бил, е поправил всяка грешка. Това тук е най-важното академично откритие на последните петнадесет години.

— Еха.

— И е мое — каза Чайна с доволна усмивка.

Скълдъгъри се върна, внимателно разгръщайки страниците на книга, която бе виждала по-добри времена.

— Нужна ни е помощта ти — каза той.

— Учтивостите вече приключиха, тъй ли? — направи физиономия Чайна. — Е, така не е забавно. Даже не разменихме остроумни обиди. Как ми липсват старите времена. На теб не ти ли липсват, Валкирия?

— Имаше добри моменти.

— Нали, нали? Все „дела на Убежището“ и „спасяване на света“. А сега? Сега сте външни хора, които се мъчат да разрешат няколко мизерни убийственца. Достоен ли е такъв случай за великолепния Скълдъгъри Плезънт?

— Убийството си е убийство — отвърна детективът, без да вдига поглед от книгата.

— Е, вероятно си прав. Кажи ми сега как се справя човекът на Гилд с разследването?

— Искаш да кажеш, че не знаеш? — обърка се Валкирия. Досега бе разбрала, че всеки добър детектив ползва информатори, а Чайна бе най-добрата в това.

Магьосницата се усмихна.

— Наистина ли мислиш, че Рем Крукс би се свързал с мен, човек с толкова тъмно минало? Помниш, скъпа Валкирия, че някога работех с врага. Някога бях врагът. Крукс е ограничен човек с ограничено въображение. Има си заповедите от Гилд и ги следва до запетаята. Спазващите правилата не идват при мен. Което обяснява защо се срещам с вас двамата толкова редовно.

— Мошениците трябва да не се делим — измърмори разсеяно Скълдъгъри, още вперил поглед в книгата.

— Това малко прецаква идеята на мошеничеството, не мислиш ли?

— Котва-провлак — зачете на глас Скълдъгъри. — Предмет, принадлежащ на една реалност, но съществуващ в друга. Може да е одушевен или не. Магически или не. Излъчва струя, която свързва реалностите чрез портали между измеренията.

Той затвори книгата и наклони умислено глава.

— Е? — попита Валкирия.

— Трябва да разберем каква форма е приела Котвата, да я намерим преди врага. Нека помисля малко. Чайна, трябва да открием един човек. Английско момче — Флетчър Рен.

— Не съм го чувала. Маг ли е?

— Роден Телепортатор.

Тя вдигна вежда.

— Разбирам. В този случай може и да съм чувала. Трима различни души са видели „момче призрак“ в три различни нощни клубове в графство Ми. Персоналът или му забранявал да влезе, или отказвал да го обслужи, при което момчето ставало агресивно, накрая си тръгвало като изчезвало в нищото. Понеже изчезванията били наблюдавани само от пияни хора, властите не обръщат сериозно внимание на случая.

— Къде в Ми по-точно? — попита Скълдъгъри.

Чайна посочи слабия, който бе застанал толкова неподвижно, че Валкирия го бе забравила. Той се скри от поглед за малко и се върна с карта, която разстла на бюрото.

— Тук, тук и тук. — Чайна почука леко с маникюра си по три точки по картата.

Скълдъгъри взе молив от бюрото и ги огради.

— Ако Перегрин казва истината, г-н Рен може да се телепортира не повече от няколко мили наведнъж. Това значи, че ще е някъде тук.

— Доста сгради за претърсване — отбеляза Чайна.

Скълдъгъри почука черепа си с молива. Той издаде приятен кух звук.

— Седемнадесетгодишно момче със силата да се появява, където си поиска. Ако му трябват пари — в сейфа на някоя банка, ако му трябват дрехи — в магазин за дрехи, храна — в супермаркет. Няма да е където и да е. Започва да си мисли, че има превъзходство над всички останали. Ще е в най-добрите места, най-класните хотели.