Дерек Ланди - Безликите

— Краката.

Скълдъгъри хвана трупа от горната страна, а Валкирия го вдигна за глезените. Десният крак падна.

— Това е от твоята половина — каза Скълдъгъри.

Бентлито паркира пред блока с библиотеката на Чайна Сороуз. По настояване на Скълдъгъри, Валкирия трябваше да се изсуши сама и макар да се бе постарала максимално, части от дрехите й още бяха мокри, а косата й смърдеше.

— На нищо не приличам — недоволстваше тя, докато се измъкваше от колата. — Мразя да се срещам с Чайна, когато не приличам на нищо. Винаги е толкова безупречна. Как изглежда косата ми?

Скълдъгъри включи алармата на колата.

— Имаш съчка в нея.

Валкирия измъкна парчето дърво и изсумтя, когато се оскуба.

— Къде ще погребеш тялото?

— Знам едно място.

— Знаеш едно място? Много тела ли си погребал там?

— Няколко.

— Това е малко зловещо. А какво знаеш за убиеца му? Онзи Бату?

— Нищичко.

— Може би тези убийства нямат нищо общо с това на Кесел.

— Ами фактът, че са убити по еднакъв начин?

— Може да е съвпадение.

— Значи не се тревожиш? Не те притеснява възможността Безликите да се върнат?

Тя сви устни.

— Валкирия?

— Ще ми се да не беше прав постоянно — въздъхна тя.

— Това ми тежи, така е. Въпросът е обаче, защо петдесетте години пауза? Какво е вършил през това време нашият г-н Бату?

— Може да е бил в затвора.

— С всеки изминал ден мислиш все повече като детектив, знаеш ли? Някои хора ми дължат услуги. Ще мога да се сдобия със списък на наскоро пуснатите от затвора.

— Щеше да е много по-лесно, ако още бяхме в Убежището.

По пътя към блока пресякоха пътя на Савиан Ек, магьосник, когото Валкирия бе срещала само два пъти преди. Носеше голяма книга под мишница, подвързана с кожа и наглед много стара. Той им кимна разсеяно.

— Добър ден, Скълдъгъри. Валкирия.

Тримата изкачиха стълбите.

— Какво си имаш там? — попита детективът.

— Книга. За, за Чайна. Тя я иска. Каза, че ще ми я купи.

— Скъпа ли е?

Смехът на Ек бе колкото внезапен, толкова и отчаян.

— О, да. О… О, да. Доста е рядка тази книжка. Безценна, бих казал.

— И каква е цената на една безценна книга тия дни?

— Голяма — решително рече Ек. — Няма да отстъпя лесно. Гледаш разни други хора, които забравят и пари, и всякаква идея за честна сделка, веднага щом я погледнат, и искат само да я ощастливят. Не и аз. Аз съм бизнесмен, Скълдъгъри. Това е бизнес.

Докато стигнат третия етаж, зъбите на Ек тракаха. Скълдъгъри почука на вратата с надпис „Библиотека“, познатият слабоват мъж я отвори и ги покани вътре. Краката на Ек се подгънаха леко, но успя да остане прав. Те го последваха през лабиринта от рафтове и стигнаха до главното бюро.

Чайна Сороуз, с коса черна като гарваново крило и небесносини очи, ги видя, стана от стола си и се усмихна — най-красивата жена в света.

Савиан Ек падна на колене, вдигна книгата пред себе си и изхленчи:

— Обожавам Ви.

Скълдъгъри поклати глава и ги остави, за да позяпа рафтовете с книги.

— Савиан — рече Чайна, — толкова си мил.

Слабият мъж взе книгата от треперещите му ръце и я постави на бюрото.

— Сега, заплащането…

— Заплащането, да, заплащането — енергично закима Ек.

— Как си, между другото? Изглеждаш добре. Да не тренираш?

Той успя да се полуусмихне.

— Ами, такова, тичам малко.

— О, личи си. — Чайна му хвърли одобряващ ценителски поглед.

Ек отново изхленчи.

— Съжалявам — изсмя се ефирно Чайна и се престори на смутена. — Има нещо у теб, което ме разсейва. Да се върнем към работата. Дано да не се разсея отново. Говорехме за заплащането.

— Подарявам ти я — пресекливо рече Ек.

— Моля?

Ек се изправи.

— Подарявам ти я, Чайна. Няма нужда от заплащане.

— Савиан, не бих могла…

— Моля те, Чайна. Приеми я. Приеми я като знак за моята, моята…

Валкирия се впечатли от това колко надежда и влажност Чайна можеше да предизвика в погледа си.

— Да, Савиан?

— … моята любов, Чайна.

Чайна допря фин пръст до устните си, като че й бе трудно да удържа вълнението си.

— Благодаря ти, Савиан.

Ек се поклони, олюля се леко и се обърна. Ако се съдеше по усмивката му, бе неземно, лудо удовлетворен и щастлив. Той забърза по пътя, по който бе пристигнал. Слабият мъж го последва, за да не му позволи да се блъсне в нещо и да го повреди.

— Ей това — каза Валкирия, — беше жалко представление.

Чайна сви рамене, седна и отвори книгата.