Дерек Ланди - Мрачни дни

— Но можем да се доверим на вампирската природа — отговори Страха. — По някаква причина Сийлън мрази Дъск. Няма да се откаже, докато не се разправи с него. За това можем да му имаме пълно доверие.

— Флетчър — каза Скълдъгъри, — сега е много важно да ме разбереш. Ако видиш някого от врага, не го приближавай! Твоето присъствие може да се окаже решаващият фактор, който ще определи дали мисията ни ще се увенчае със спасение или с масово убийство.

— Хубаво — отвърна Флетчър нацупено.

— Гилд, повикай неколцина агенти. Пробвай да се свържеш пак с Давина Мар. Можем да покрием по-голям терен, ако разполагаме със Секачи.

— Нека се опитаме да свършим тази работа без нея — отвърна Гилд.

— Би рискувал 80 000 живота, за да запазиш тайната си? — обади се Страха.

— Разказах на Антон истината за убийството на Вангард — обади се Скълдъгъри.

Чертите на Гилд се изкривиха от гняв.

— Нямаш право да обсъждаш този въпрос с никого!

— Антон е един от нас — намеси се Гастли. — Няма да използва старите ти грехове срещу теб. Никой от нас не би го сторил. Това е и причината ти да ни се доверяваш и да изпращаш нас, а не Давина Мар по следите на Скарабей и бандата му.

— Познавах Вангард — промълви Страха. — Добър човек беше. Но въпреки това разбирам защо Мериторий е взел решението за премахването му. Не съм съгласен с него, то не ми допада, но го разбирам. Тайната ти е на сигурно място при мен, Върховен маг.

Гилд кимна отсечено. Валкирия отлично виждаше недоволството му от факта, че Скълдъгъри има информация, която може да използва в негов ущърб. Не познаваше много добре Върховния маг, но той никога не й беше приличал на човек, който да се доверява лесно. Със запазването на тайната му всеки един от групата на Скълдъгъри му правеше лична услуга и Гилд отлично разбираше това.

Стигнаха вратите, водещи към ескалаторите. Отляво им остана прозорецът към конферентната зала, както и още една ВИП ложа, един асансьор и две масивни дървени врати, зейнали широко. В рамката им, широко усмихнат, стоеше Клемънт Скарабей.

Всички се заковаха на място: Гилд най-отпред, Валкирия до Скълдъгъри, Флетчър и Страха до дясното й рамо, Гастли — до лявото. Скарабей изобщо не изглеждаше разтревожен.

— Ех, само ако можехте да се видите отстрани. Цирк! — каза. — Детективи и закрилници на невинните. Престъпници и агенти. И сте се събрали всичките накуп. Нима мога да се надявам да надвия общата ви мощ?

— Предай ни бомбата — каза Гилд.

— Бомбата е у вас .

— Другата бомба.

— А! — засмя се Скарабей. — Сетили сте се, а? Разбира се, трябва да ви е ясно, че няма да се дам без бой. Вие си имате на разположение цирка, а аз — Клуба на отмъстителите.

— Хората ти май те изоставиха, а? — обади се Гастли.

Скарабей поклати глава.

— Поизгубихме този-онзи по пътя, но основните фигури са още с мен. Виждате ли, всичко е част от моя малък, но отлично изпипан план. Всичко, което правим, цели отмъщение. А при отмъщението най-важен е правилно подбраният момент.

Скълдъгъри пристъпи пред Гилд.

— Скарабей, арестуван си. Предай ни Механизма на опустошението, предай се сам и ти гарантирам, че ще получиш справедлив процес.

— Ако ми сложиш белезниците, ще съм мъртъв, преди да стигна до килията и ти много добре го знаеш. Върховният маг ще поръча убийството ми. По всяка вероятност ще поръча и твоето убийство, детективе. После ще се ориентира към приятелите ти. Знаем твърде много, нали, Върховен маг?

— Детективът ти предлага безкръвен изход от проблема — каза Гилд. — Предлагам ти да го приемеш.

— Ти също ли си готов да ми осигуриш справедлив процес, а, Гилд?

— Разбира се.

Скарабей искрено се разсмя.

— За роден лъжец не си много добър в лъжите. Беше ми организирал едно малко парти за „добре дошъл“ при излизането ми от затвора, признай си.

Гилд присви очи.

— Този разговор не води наникъде.

— Група специално подбрани Секачи, които да ме чакат пред вратите на институцията за принудително лишаване от свобода, нали така? Голям късмет извадих, че шефът на охраната не ти е голям фен, така че ме пусна няколко дни предсрочно, та се разминахме.

— Приключвай с него — каза Гилд на Скълдъгъри.

— Искаш ли да ти издам една тайна? — ухилено продължи Скарабей. — Мисля, че Върховният съвет на американското Убежище мълчаливо се надява моят малък план за отмъщение да успее. А и руснаците не ви уведомиха, че Били Рей е измъкнал Дъск от затвора, нали? По всичко личи, че бая народ всъщност се надява да успея. Всеки, чиято дума тежи по някакъв начин, те иска мъртъв, Гилд.