Дерек Ланди - Мрачни дни

— Ще алармирам Убежището — каза Гилд и измъкна телефона си.

— Какъв би бил периметърът на пораженията? — попита Скълдъгъри, докато Върховният маг провеждаше разговора.

— Смъртоносният радиус на пълното унищожение е около 150, може би 200 квадратни метра — отвърна професорът.

— Не мога да се свържа с Мар — каза Гилд и прибра телефона, — но Убежището ще бъде евакуирано. Отново.

Скълдъгъри наклони глава.

— Ами, ако целта не е Убежището? Ако Скарабей е планирал още от началото, че ще притежава две бомби и си е набелязал и две цели? Коя би била втората?

Тук се обади Гастли:

— Достатъчно е да я задейства на някоя претъпкана улица и ще разполагаме с една-две хиляди мъртъвци.

Валкирия се намръщи.

— Какъв би бил смисълът от това? Скарабей иска да отмъсти на Убежището, а не на невинни хора.

— Но атаката срещу невинни хора всъщност е атака срещу Убежището — парира Гастли. — Защото каква е целта на Убежището сама по себе си? То пази немагическото население от нас .

— Значи смяташ, че Скарабей се кани да убие хиляди невинни хора? — обобщи Кенспекъл.

Гастли го погледна.

— Защо не? Убежището набеждава Скарабей за престъпление, което не е извършил и в отговор той извършва престъпление, от чиито последици Убежището никога няма да се възстанови. Мислиш ли, че другите Убежища по света ще си затворят очите пред такава грешка от наша страна? Ще нахълтат и ще ни погълнат. Ще разкъсат страната на парчета и ще се бият за всяко от тях.

— Няма да я взриви на улица — промърмори Скълдъгъри. — Но ще избере някое друго публично място. Претъпкано с хора. Като… стадион например.

Валкирия го погледна.

— Финалният мач за Купата на Ирландия. Татко се мъчеше да си намери билети. Срещата е днес . Дори вече трябва да е започнала.

— Боже мили — тихо каза Гастли. — Ще убие 80 000 души на живо по телевизията.

Скълдъгъри се обърна към Флетчър.

— Моля те — рече, — кажи ми, че си бил на Кроук Парк и преди.

— Разбира се — отвърна телепортаторът. — Най-вече във ВИП ложите.

— Идеално. Точно там отиваме.

— Идвам с вас — изръмжа Турид Гилд.

Последният път, когато беше на Кроук Парк, Валкирия беше единайсетгодишна. Баща й я беше завел на един мач. Тя си беше облякла синия суитчър, беше викала, пищяла и скандирала с хилядите други запалянковци. Слънцето тогава грееше силно и момичето си спомняше, че в този ден всички край нея се смееха. Тя беше в приповдигнато настроение и бъбри по целия път до вкъщи — рядкост за нея дори в онези дни. Татко й беше обещал да я заведе отново, но това така и не беше станало.

Телепортираха се на широка бетонна площадка и ревът на тълпата блъсна Валкирия. Бяха стъпили високо, високо над Дъблин, край тях нямаше хора, само ги чуваха как крещят от трибуните. Флетчър ги поведе надолу, стигнаха до двойна врата, която се отвори и пред тях застана мъж от охраната.

— Това е зона с ограничен достъп — каза мъжът учтиво, но твърдо, с тон на човек, който се е занимавал с десетки хора, бутащи се там, където не им е мястото. — Само за ВИП гости.

— Ние сме ВИП гости — отвърна Гастли с усмивка. Фасадната му татуировка беше задействана, скривайки белезите му. Магьосникът пристъпи към мъжа с ръка в джоба си. — Тук някъде съм забутал билетите. Кажете, не сте ли виждали приятелите ни някъде наоколо? Странни птици са, движат с един възрастен американец.

— Не съм ги виждал — отвърна охранителят в очакване да види билетите.

— Жалко — отвърна Гастли и го удари. Прихвана го, преди да падне и леко го остави на земята, после настигна другите, които вече бързаха напред.

Кремави стени и подове с паркет, снимки в рамки и поръчкови платна. Всичко във ВИП зоната на стадиона беше ново, чисто, красиво и безопасно. Вратата към една от ложите беше отворена и Валкирия виждаше хората, струпали се край големите прозорци над терена. Капацитетът на стадиона беше запълнен — над 82 000 човека скандираха, пееха и чакаха да умрат.

— Трябва ни долавящ — каза Гастли като продължиха напред. — Трябва ни някой с ясновидски способности, за да прерови тълпата човек по човек.

— Бандата на Скарабей не би могла да се слее с обикновените хора — отвърна Скълдъгъри. — Ако са тук, трябва да са на място, подобно на нашето сега — далеч от общата маса. Сийлън идва насам пеша. Останалите трябва да се разделим и да претърсим стадиона на части.

— Не можем да се доверим на вампир — обади се Флетчър.