Дерек Ланди - Мрачни дни

— Професоре — откъсна го от мислите му Скълдъгъри. — Парчетата, останали след поправката на Механизма от Останката. Какво ви притеснява в тях?

— Аз… Не знам — отвърна професорът. — Просто… Нещо не се връзва.

— Много работи не се връзват — сопна се Гилд. — Например как така сте съумял да възстановите Механизма на опустошението за толкова кратко време. Мислехме, че ще са ви необходими дни, ако изобщо успеете да се справите.

— Как бих могъл да не се справя! — озъби му се Кенспекъл, върнал си вече нормалното поведение. — Въпросът дали бих могъл да се справя никога не е стоял! Макар че те не знаеха истината, разбира се. Просто извадиха късмет, че избраха да отвлекат точно мен.

— Изобщо не ме интересува колко сте умен — каза Гилд. — Експертите на Убежището изследват бомбата от десетилетия и все още нямат представа как работи, какво остава някой от тях да може да я поправи за един следобед .

— Разбира се, че биха могли, проклет глупак такъв! Все пак не те са конструирали Механизма, нали!

Всички зяпнаха професора. Той се смути. Разтърка очи и пое дълбоко въздух.

— Ти си конструирал Механизма на опустошението? — попита Валкирия.

Професорът я погледна.

— Моля?

— Ти… Ти каза, че ти си го конструирал. Механизма на опустошението.

— Така ли казах? А, да, май така казах, да — за момент професорът изглеждаше отново много стар и крехък, но после раздразнението се върна в гласа му. — Да, е, така си е, невинаги съм бил този, който съм днес. Всички тук са били различни от това, което са днес. Прекарал съм целия си живот дотук, за да се превърна в това, което съм сега. Е, тук сред вас съм и съм вече стар. Доста е потискащо, да ви кажа право. Когато бях млад, бях също толкова интелигентен, колкото съм днес, но се боя, че ми липсваше фундаментален здрав разум . Възгледът ми за нещата беше различен. Философията ми беше различна. Интересуваха ме различни неща. Механизмът на опустошението например. Винаги съм искал да проверя дали мога да го конструирам наистина. Той съществуваше на теория, винаги беше съществувал на теория. Целта ми беше да превърна теорията на магическата наука във факт от магическата наука. В крайна сметка успях. Не мисля, че изобщо ми е пукало кой ще използва изобретението, нито къде, нито срещу кого. Това бяха маловажни въпроси. Когато ми съобщиха за първия взрив на Механизма в Неапол, не помня тази вест да ми повлия, по какъвто и да е начин. Изобретението работеше. Аз го бях конструирал, сигурен бях, че ще проработи и то беше проработило наистина. Проектът беше завършен, време беше за нов. Години по-късно осъзнах какво съм сторил и поех пълна отговорност за действията си. Не бях взел предвид човешкия фактор, разбирате ли. Интересувах се единствено от магията и от науката. Всичко останало просто… ми се изплъзваше, без да го забелязвам.

— И от тогава все се мъчите да поправите стореното — обади се Гастли.

Кенспекъл го погледна двойно по-раздразнен.

— Не, не, не, изобщо не е така! Просто се поучих от грешката си и взех решение никога повече в живота си да не наранявам живо същество. Не става дума за изкупление . Не търся прошка. Сторих, каквото сторих и ще страдам от него до края на дните си, което е ни повече, ни по-малко от онова, което заслужавам. Разказвам ви всичко това, не защото търся опрощение или разбиране от вас. Разказвам ви го, защото искам да ме признаете и да оцените колко всъщност съм умен. Взех едно абстрактно понятие от теорията на магическата наука и го направих действителност. Аз съм много, много умен и сега ви казвам, че нещо не е наред с ония детайли, намерени около поправения Механизъм. След поправката са останали твърде много неизползвани части.

— Е, какво може да значи това според вас? — попита Скълдъгъри.

— Мисля, че би могло да означава само едно — отвърна Кенспекъл, — при това предположението ми хрумна ей сега, докато говорехме. Не става дума само за наличните излишни части. Сред тях би трябвало да присъстват определени детайли, които обаче ги няма . Не смятам, че аз — или Останката в мен — просто съм поправил стария Механизъм на опустошението, онзи, който в момента е в ръцете на детектив Мар. Мисля, че Скарабей ме е накарал да конструирам и един чисто нов, втори Механизъм.

Скълдъгъри пръв се опомни.

— Сигурен ли сте?

— Не — отвърна бързо Кенспекъл, — но възможността Скарабей да разполага с втори Механизъм е много голяма.