Дерек Ланди - Мрачни дни

— Да, сър.

— Загрижеността ти е оправдана, но трябва да те уверя, че не е необходима. Днес орденът на некромантите е по-могъщ, отколкото беше по време на войната с Меволент. За нас е напълно възможно да се справим с всеки проблем, стига да възникне.

— При цялото ми уважение, сър, възможно е да възникне нещо повече от проблем . Простете ми, че онова, което ще кажа, може да прозвучи малко мелодраматично, но ако слуховете, че се готвим да посрещнем Прохода, достигнат до скривалището на лорд Вайл, където и да е то, той със сигурност ще се върне, за да ни унищожи.

— В такъв случай — отвърна Първосвещеник Тенебре с търпелива усмивка, — трябва да сме сигурни, че Валкирия Каин ще може да го убие първа и да ни спаси. Не смяташ ли и ти така?

Валкирия влезе в стаята, насред която имаше завинтена в пода грамадна вана. На масичка до ваната стоеше внимателно подреден букет прекрасни цветя в изящна ваза. Ваната беше пълна до ръба с кал и в първия момент на Валкирия й се стори, че самата кал има очи, които се отвориха, когато тя влезе в стаята и примигнаха срещу й.

— Здрасти, Вал — каза калта.

— Здрасти, Танит — отвърна момичето. — Нещо ти се е лепнало на лицето…

Покритата с кал физиономия на Танит се отпусна в слаба усмивка.

— Гастли вече пусна тази шега, когато дойде да ми донесе цветята.

— Много мило от негова страна — каза Валкирия. Придърпа си единствения стол в стаята и седна. — Как са ръцете?

Танит повдигна ръцете си, за да може Валкирия да ги разгледа. Бяха плътно бинтовани и увити в найлонови калъфи, за да не стига калта до тях.

— Професорът каза, че до няколко дни ще оздравеят. Лекарите в Убежището напоиха бинтовете с някаква гадост за заздравяване на рани, за която не бях чувала досега. В момента, в който ме прехвърлиха тук, професорът побърза да провери как са си свършили работата. Каза, че всичко е наред. А калта е за натъртванията и, нали се сещаш, всички други наранявания. Професорът каза, че ще се оправя. Прави всичко по силите си да ми се реваншира.

— Той обвинява себе си — отвърна Валкирия. — Въпреки че не е можел да направи нищо, за да попречи на Останката, въпреки че дори не си спомня нищо от случилото се, все пак продължава да обвинява себе си.

— Не съм изненадана — каза Танит. — Искам да кажа, аз също знам, че не той ми стори всички онези неща. Но съществото имаше неговото лице и говореше с неговия глас и… просто не знам. Мисля, че част от мен мрази именно професора.

— Но ти сега си тук — намръщи се Валкирия. — Ако част от теб го мрази, защо не остана в Убежището, далеч от него?

— Аз съм практично момиче, Вал, и практичната част от съзнанието ми е по-силна от глупавата част и често я командва. Така че съм тук и се чувствам окей от това.

Танит сви рамене и потръпна от болка, а Валкирия видя превръзките върху ключиците й.

— Как си? — попита.

— Нали току-що ти казах.

— Не, каза ми как са раните ти, а не ти как си.

— Хубаво тогава, ще ти кажа и за мен. Всъщност, съм добре. В интерес на истината, болката не беше много по-силна от онзи път, когато Белият секач ме прободе в гърба. Тая пуста Останка в професора обаче направо не млъкваше.

— Танит, изтезавали са те.

— Кого ли не изтезават в наши дни? Серпин изтезава Скълдъгъри, а после посегна с червената си ръка срещу теб . После пък Безликите изтезаваха Скълдъгъри. Може би вече е мой ред. Както винаги съм казвала, не си част от екипа, ако не са те изтезавали. Е, ако не съм го казвала досега, вече ще започна да го казвам.

Валкирия слушаше мълчаливо и се чувстваше глупаво и неловко. Танит беше минала през ада, а Валкирия нямаше ни най-малка представа какво да й каже, как да говори с нея за случилото се. Болката личеше в очите на приятелката й, независимо колко енергично се стараеше да я прикрие. Валкирия отчаяно затърси подходящи думи, но те просто не идваха.

— Какво ще правите с Останката? — попита Танит, за да наруши мълчанието.

— Предадохме го на Рийт — каза Валкирия и лицето на Танит помръкна.

— На него пък за какво му е притрябвала?

— Ами, технически погледнато, Капанът за души си е на Рийт и той просто си го поиска. Има намерение да го изследва сега, когато в него наистина има затворена душа. Като свърши, ще върне Останката в хотел „Среднощ“.

— Просто не знам как можеш да имаш доверие на този тип, Вал.

— Той много ми помогна през последната година. Помогна на всички ни.