Дерек Ланди - Мрачни дни

Скълдъгъри не знаеше защо Мар е сторила онова, което беше сторила, но вече знаеше как го е сторила. Така и не беше предала за дезактивиране Механизма на опустошението, който намериха в замъка. Беше го задържала в себе си и го беше връчила на Майрън Скитника. Беше направила така, че да впишат Майрън в списъка на хората, които се допускат в Убежището, беше уредила Скълдъгъри и Валкирия да са там по същото време. Използвайки истинското му име, наредила на Скитника да пробие тъпанчетата на ушите си, така че да не чува заповеди, различни от нейните. Скълдъгъри допусна, че Мар е казала на Майрън да не си отваря устата, за да не предупреди никого какво се кани да прави. Заповядала му е какво да извърши, казала му е да не се страхува от нищо, той се е подчинил, влязъл е в Убежището с ясното съзнание какво ще прави, но без възможност да го предотврати.

Останалата част от хората в страната знаеха, че Музеят на восъчните фигури е рухнал от само себе си и по чудо няма жертви. Истината нямаше място във вестниците. Мъртвите бяха оплакани тайно и тихо, останките от сградата бяха разчистени, гигантската яма беше запълнена. До няколко дни, беше казал Скълдъгъри, по нищо нямаше да личи, че някога на това място е имало Убежище.

Валкирия се качи в стаята си, обу си шортите и тениската, легна си рано и се отпусна под тихото трополене на дъжда отвън. Пет минути по-късно вече спеше.

Събуди я кошмарът.

Седна и внимателно спусна крака от леглото. Студено и тъмно. Къщата беше притихнала. Среднощ. Кошмарът я стискаше с димните си пипала, замъгляваше съзнанието й, но отвъд него момичето дочу в стаята тих шепот.

Шепнещият, който Касандра й беше дала, лежеше на рафта, където Валкирия го беше оставила, и й шепнеше с тих тон, който стигаше до дълбините на съзнанието й, връщаше ясно кошмара, припомняше й го, а главоболието й отново започваше да пулсира.

Сега, най-после, тя го видя. Най-сетне си спомни онова, което я преследваше от няколко дни насам, от часа, в който за първи път чу името.

Шепнещият продължаваше да шепне и пред съзнанието на Валкирия отново изплува кошмарът. Тя видя Серпин и искрящите му смарагдови очи. Видя битката, разразила се в Хранилището преди три години, когато Нефариан се беше сразил със Скълдъгъри. Книгата на имената беше паднала от пюпитъра си и Валкирия беше надзърнала в нея. Беше видяла там името, което родителите й бяха дали — Стефани Еджли, до него беше записано онова, което сама беше приела — името Валкирия Каин. После беше видяла какво пишеше и в последната колонка, но чак сега успя да си го спомни…

Не беше изненадана, разбира се. Беше го чувствала в себе си, беше го чувствала още преди да узнае за магията. Беше чувствала онази част от себе си, която идваше от последния от Древните. Последният от Древните бил велик и могъщ, и точно той захвърлил скиптъра далеч в подземните недра. Не трябваше да се забравя обаче, че Последният от Древните бил и убиец. Беше избил боговете си, а после беше избил и всички от своя род.

Защото сега Валкирия си спомни името, спомни си къде го беше виждала. Беше го виждала в Книгата на имената, записано в последната колонка срещу собствените си други две имена. Записано до Стефани Еджли, до Валкирия Каин, в Книгата на имената стоеше нейното истинско име. Истинското. Единственото, което имаше значение.

Даркесата.

Кроук Парк — известен футболен стадион в Дъблин. — Б.пр.

Сухи кости (англ. Dry Bones) — традиционна афроамериканска мелодия в стила госпъл. — Б.пр.

Уийпър (англ. Weeper) — хленчещ, ревлив. — Б.пр.

Соломон Рийт цитира първата строфа от поемата на Едгар Алан По „Гарванът“, превод Теменуга Маринова. — Б.пр.

Цитат от Шекспировия „Макбет“ (IV, I), превод Валери Петров. — Б.пр.

„Проклятието Блеър“ („The Blair Witch Project“) — американски пълнометражен филм от 1999 година, имитиращ реалити документалистика. Трима студенти изчезват в гората при опит да намерят доказателства за злото, което я обитава. — Б.пр.