Дерек Ланди - Мрачни дни

— Скарабей е още сред публиката — каза.

— А Сангуайн държи като заложници семейството на Гилд — отвърна Скълдъгъри. Залитна и тя го хвана за лакътя да го подкрепи. — Не мога да тръгна наникъде засега. Трябват ми няколко минути да се възстановя.

— Аз ще се погрижа — каза момичето и хукна. Някакъв човек й кресна нещо гневно, но тя не му обърна внимание, качи стъпалата и закрачи право към Скарабей. Той я гледаше как го приближава. Никакви усмивки този път.

— Гилд го няма — каза Валкирия и седна до него. — Флетчър го телепортира надалеч. Планът ти се провали, ясно ли е? Всичко приключи.

— Телепортатори — промърмори Скарабей. — Никога не съм ги харесвал.

— Победихме те — изрече момичето с глас, преливащ от чиста, неподправена омраза. — Стори толкова злини, нарани приятелите ми, уби хора и всичко се оказа напразно. Победихме те, ти се провали. Къде е семейството на Гилд?

Скарабей разтърка очи. Момичето видя, че ръцете му треперят. Стори й се толкова стар. Стар и тъжен, и жалък.

Сложи длан на рамото му и заби пръсти в един нервен възел. Американецът се изви от внезапната болка, но тя не го пусна.

— Къде е семейството на Гилд?

— Били Рей ги държи — изплю старецът.

— Живи ли са?

— Кой знае?

Тя стисна още по-силно.

— Къде са?

— Не знам името на улицата. Обади се на сина ми. Питай го да те упъти, като си се разбързала толкоз да се срещнете.

Валкирия дръпна телефона от ръката му и със същото движение закопча белезниците около китката му. Стана, пъхна телефона в джоба си и дръпна стареца да се изправи. Изтегли го до свободното пространство на стълбите край трибуните и закопча и другата му китка. Заблъска го пред себе си към тунела. Същият мъж, който й беше изкрещял преди, се изправи и им препречи пътя. Валкирия вдигна ръка, после рязко сви пръсти. Въздухът се нагъна, а мъжът отлетя настрани. Хората наоколо, които така и не разбраха, че тя използва магия, намериха това за страшно смешно.

Валкирия довлече Скарабей до дъното на тунела и го блъсна в ръцете на Скълдъгъри.

— Семейството на Гилд? — попита скелетът.

— Отивам да ги прибера — отвърна тя и хукна, без да обръща внимание на протестите му.

Изтича до стълбите и погледна телефона на Скарабей. В него имаше записан само един номер. Обърна гръб на рева на тълпата и натисна „набиране“.

— Не виждам хиляди мъртъвци на терена — провлече Сангуайн.

— Днеска точно няма и да ги видиш — отвърна Валкирия. — Татко ти е окован, а Механизмът е далеч от тук. Приятелчетата ти изядоха боя. Само ти остана.

— И сега ти идваш за мене, а, Валкирия?

— Точно. Само аз и ти, Били Рей.

— Въобразявам ли си или си по-ядосана от обикновено?

— Ако Флетчър е мъртъв, ще те убия.

— Охо, във вендета настроение сме май? Ех, какво пък, има неща, които едно момиче просто трябва да направи. Вземи такси до Хаут. Нашвил Драйв, номер четирийсет и едно.

— Там съм.

— Чакам те.

Тя затвори.

Таксито бързо я изведе от града и след минути караха по прав път по дължина на полуостров Хаут. Можеше да се справи. Можеше да го победи. Ако той още притежаваше магическите си сили, щеше да бъде лудост да се изправи сама срещу него. Но магически сили той нямаше, за разлика от Валкирия. А своите сили тя планираше да използва в пълната им мощ. По време на пътуването тя се съсредоточаваше, държеше съзнанието си фокусирано върху онова, което й предстоеше, върху онова, което навярно щеше да й се случи. Не мислеше за Флетчър. Не можеше да мисли за Флетчър.

Плати на шофьора и забърза към номер четирийсет и едно. Хубава къща, подобна на всички други хубави къщи на Нашвил Драйв. Не знаеше как Сангуайн е открил дома на Гилд, нямаше и особено значение всъщност. Единственото, което имаше значение, беше да го накара да си плати. Той я беше наранил страшно, сега тя щеше да нарани него. Ако междувременно семейството на Гилд оцелееше, това щеше да бъде приятна подробност.

Нямаше намерение да се церемони. Нито имаше време за това, нито й беше по силите. Натисна въздуха с две ръце, той се нагъна на вълнички пред нея и входната врата излетя от пантите си.

Валкирия влезе, около дясната й ръка се виеха сенките, а в шепата на лявата трептеше готов пламък. Гостната беше празна, кухнята също. Тя навлезе навътре в къщата и стигна до спалните. В най-голямата от тях една жена и едно момиче лежаха на пода, ръцете им бяха оковани заедно, а устите — запушени.

Валкирия се извърна в очакване Сангуайн да се втурне към нея, но коридорът беше пуст. Два чифта уплашени очи се взираха мълчаливо в нея, тя влезе в стаята, като бутна вратата докрай. Вратата се завъртя на пантите си меко, измина целия полукръг и се блъсна в стената. Момичето отиде до вътрешната баня, светна лампата и провери помещението с помощта на огледалото над мивката. Празно. Валкирия нахълта и вътре, но и там нямаше и следа от Сангуайн.