Дерек Ланди - Мрачни дни

— Сангуайн държи семейството ми — каза Гилд. — Трябва да ме оставиш да сторя това, което съм започнал.

— Дай ми Механизма.

— Ако го пусна, ще се взриви. Къде е Флетчър Рен? Той може да те спаси, теб и останалите. Ако действаш бързо, можеш да спасиш още десетина човека, ако не и повече.

Плезънт остана неподвижен.

— Животът на съпругата и дъщеря ти срещу живота на осемдесет хиляди непознати? Много несправедливо звучи, не мислиш ли?

— Ти най-добре от всички трябва да знаеш, че бих сторил всичко , за да защитя семейството си. Ще имаш малко време, поне докато стигна до центъра на терена.

— Време достатъчно да спася шепа хора, а да оставя хиляди други да умрат?

— Ако се опиташ да ме спреш, ще взривя бомбата тук и сега.

Плезънт кимна и прибра пистолета, но Гилд знаеше какво ще последва. Докато детективът още замахваше, Върховният маг измести въздуха. Пространството между двамата затрепери, задуха бриз. Само след секунда палтото на Гилд плющеше от ураганен вятър, извил се на едно-единствено място вътре в коридора. Върховният маг нямаше шанс срещу толкова могъщ магьосник като скелета.

Сякаш, за да докаже това, Скълдъгъри рязко смени позицията си и вместо да бута въздуха, го дръпна към себе си. Гилд залитна напред, скелетът се озова зад гърба му, обгърна шията му с ръка и стисна здраво. Гилд се замята, Скълдъгъри го пусна и го изрита силно отстрани в бедрото. Гилд залитна отново, но детективът беше плътно до него, за да е сигурен, че бомбата няма да се изплъзне от пръстите на Върховния маг. Гилд обаче издебна момента и рязко притисна медния паяк отстрани на черепа на Скълдъгъри. Предметът разгъна крачетата си и потъна в костта, после се чу пукот като от пречупен от светкавица клон, Скълдъгъри се килна и рухна.

Гилд не знаеше как детективът усеща болката — всъщност, още не беше ясно по силата на каква магия скелетът изобщо съществува — но беше сигурен, че дори и великият Скълдъгъри Плезънт не може да издържи силата на подобен удар и да се съвземе навреме, за да му попречи да взриви бомбата.

Обърна се да излезе на терена и видя Валкирия Каин, която приближаваше с енергични крачки. Замахна с ръка да я махне от пътя си, но тя беше по-бърза — плетеница сенки се заби в лицето на Гилд и той се олюля. Времето му и без това изтичаше и не можеше да рискува момичето да го победи.

— Съжалявам — каза и опита да пусне Механизма, но пръстите на ръката му просто не желаеха да се разтворят.

Той заръмжа, когато усети как въздухът се сгъстява около ръката му и държи дланта му болезнено стисната. Това беше силата на Плезънт, надигнал се от пода, протегнал облечената си в ръкавица ръка. Гилд се втурна към него, решен да го изрита в главата, но Каин го настигна и го препъна. После обви ръка изотзад около шията му и не пусна повече.

Със свободната си ръка Гилд се опита да отхлаби хватката й. С другата, стиснала бомбата, заудря момичето по рамото, по лакътя, но без резултат — дрехите й бяха дело на Биспоук. Тя сигурно дори не усещаше ударите. С ъгълчето на окото си видя, че Плезънт стана от пода, все така протегнал ръка напред.

Гилд рязко се наведе, преметна Каин над себе си, замахна и я удари силно с бомбата по главата. Тя извика и го пусна. Върховният маг измести въздуха и блъсна с всичката му сила детектива в гърдите. Плезънт отлетя назад и напрежението около ръката на Гилд изчезна.

Върховният маг се изправи, дишайки тежко. Сърцето му бясно биеше. Разтвори длан.

Гилд изчезна.

Валкирия се огледа наоколо. В последния момент беше зърнала как Флетчър тича към Върховния маг, но сега и телепортаторът го нямаше и тя на секундата проумя какво беше сторило момчето. Беше видял, че Гилд пуска Механизма на опустошението и беше взел разстоянието до него за едно мигване на окото. После беше телепортирал себе си, Върховния маг и бомбата някъде далеч, някъде на безопасно разстояние, накъде, където взривът няма да нарани невинни хора. Но дали беше достатъчно бърз да стори това, да остави бомбата там и после да се телепортира обратно преди тя да се е взривила? Пръстите на Гилд вече бяха разтворени, когато двамата изчезнаха, бомбата вече летеше към земята.

Помогна на Скълдъгъри да се изправи. Той откъсна нещо от черепа си — заприлича й на метален паяк — и го захвърли.

— Мислиш ли, че Флетчър ще се справи? — попита тихо, но Скълдъгъри не отговори.

Валкирия извади телефона си и набра номера на Флетчър. Включи се гласовата поща. Тя кимна и затвори съзнанието си за мисълта свързана със загубата, насили се да се върне към непосредствените задачи, макар че част от нея дълбоко в душата й пищеше за момчето. Не беше осъзнавала, че Флетчър значи толкова много за нея. Не беше искала да го осъзнава.