Дерек Ланди - Мрачни дни

— Не искам да знам.

— Не искаш, а? Искаш ли да ти кажа защо вампирът ми препоръча да си помисля два пъти, когато стане дума за теб? Искаш ли?

— Казвай, ако ще казваш.

Сангуайн се усмихна.

— Той е вкусил кръвта ти. Ти имаш много специална кръв. Това известно ли ти е?

Тя се вторачи напрегнато в него.

— Да.

— Не — отвърна той. — Не мисля, че ти е известно. Виж сега, ти си мислиш, че си просто наследница на последния от Древните и толкоз, мислиш, че в това се състои цялата ти уникалност. Но аз ще ти кажа, малка госпожице, че това не е съвсем така. Около тебе има още цял куп специални работи. Не, че искам да се възгордяваш, но да знаеш, че всичко, свързано с тебе, е важно. Ама страшно важно , ти казвам. Всичко, което научавам за теб, само подсилва убеждението ми, че ти, мила моя, си едно много специално момиче. Когато проникнах в Храма на некромантите, ги чух да си говорят за теб. Наричаха те Вестителя на смъртта. По физиономията ти съдя, че знаеш какво означава това. Очевидно, ти си тяхната Голяма Мрачна Надежда днес, когато лорд Вайл вече не е сред нас. Представи си само. Ти и лорд Вайл — от една порода! Не е ли страхотно това?

Леко започна да потупва шията й с острието на бръснача.

— Но е и голяма отговорност. Щото Вестителят на смъртта трябва да спаси света, а, прав ли съм? Ти готова ли си да спасиш света, Валкирия? И нямам предвид да го спасиш от злите хора или от извратените богове. Искам да кажа, че ще трябва да спасиш света от самия него . Мислиш ли, че си достойна за тази задача?

— Не знам.

— Е, поне си искрена. Признавам ти го.

Той дръпна бръснача, тя изчака, докато вече не го усещаше върху кожата си и блъсна Били Рей с цялата сила на сенките. Той отлетя презглава назад, тъмните му очила паднаха на пода.

— Проклятие — изръмжа. — Казах, че няма да те убия , нали? Не го ли казах току-що?

— Но не ми каза защо няма да ме убиваш.

Мъжът се изправи бавно и изтупа дрехите си. Погледна я с безоките дупки на лицето си.

— Изпълва ме чувството, че лоши неща има да стават и че ти ще си в центъра им. Няма да те убия, защото честно казано, рожбо, е по-весело, когато си жива и се навърташ наоколо. Това, мисля аз, ще бъде моето истинско отмъщение — усмивката отново изгря на лицето му и той посочи към тъмните очила в краката й. — Може ли?

Валкирия ги вдигна, помисли дали да не ги строши, но после просто му ги подхвърли.

Той ги сложи на лицето си.

— Задължен съм ти.

— Следващия път, когато чуя, че си в Ирландия — каза Валкирия, — ще приема без повече уговорки, че си дошъл да ме убиеш и аз първа ще те погна. И няма да те пусна, преди да те довърша.

— Сигурен съм, че ще се постараеш — кимна Били Рей. — Кажи „довиждане“ на всички от мен, а? Особено на дамата с меча. Много си падам по нея и не се срамувам да го кажа.

— Сигурна съм, че тя много ще се развълнува.

Сангуайн се засмя пак.

— Късмет и на теб, Валкирия Каин. Очаква те цял живот от мрачни дни, ако не ме лъже интуицията. Наслаждавай се на миговете покой, докато можеш.

Били Рей Сангуайн докосна с пръст слепоочието си за поздрав, обърна се и си отиде.

Валкирия взе такси обратно до Кроук Парк и стигна там точно, когато хората се разотиваха след края на мача. Половината от тях пееха, другата половина — не. Тя не знаеше кой е победил. Не й пукаше.

Обади се на Скълдъгъри и той й каза къде да ги търси. Тя заобиколи стадиона и влезе през врата с надпис „Само за служители“. Видя Секачи, които набутваха Спрингхийлд Джак в каросерията на един бус. Той риташе и се бореше. После вратите на буса се затвориха и молбите на лондончанина заглъхнаха.

Скълдъгъри стоеше с Гастли и Страха до друга врата с надпис „Влизането забранено“. Сийлън също беше с тях, но застанал на почетно разстояние встрани. Когато Валкирия влезе, всички се обърнаха и я загледаха. Тя не каза нито дума.

Пристигна втори бус и Давина Мар изведе от стадиона Скарабей. Качи се с него в автомобила, към тях се присъедини и един Секач и те също отпътуваха. Из стадиона сновяха магьосници, прикривайки всички следи, които трябваше да бъдат прикрити.

— Местонахождението на Дъск и Рем Крукс е неизвестно — започна Гастли. — Това на Вориен Скейпгрейс също, макар че не съм сигурен дали той влиза в сметките.

— Не знам за Крукс и Скейпгрейс — каза Валкирия, — но Сангуайн и Дъск се отказаха от идеите си да отмъщават.

Скълдъгъри кимна и не зададе никакви въпроси повече. Тя знаеше, че въпросите ще дойдат после.