Дерек Ланди - Мрачни дни

— Домът ми беше опожарен — отвърна Сийлън. — Клетката ми е унищожена. Молох вдигна защитата си от мен. Всеки вампир вече може да ме убие, ако поиска.

— Господи — промълви Валкирия. — Много съжалявам.

— Това наистина е ужасно — промърмори Флетчър.

— Нямам приятели — продължи Сийлън, — нямам и къде да отида. Реших, че ти и скелетът може да измислите нещо. Трябва да се скрия някъде.

— Какво ще кажеш за хотел „Среднощ“?

Вампирът се изненада.

— Това… Би било направо идеално. Знаеш ли къде е хотелът сега?

— Не, но няма да е проблем. Собственикът на хотела в момента е вътре в киното.

На улицата до тях отби и спря грамадна кола и от нея излезе Турид Гилд. Махна на шофьора да не го чака и подмина младите магьосници. По присвитите му очи Валкирия разбра, че Върховният маг веднага е познал що за същество е Сийлън, но не спря, не каза нито дума, а направо влезе в киното.

— Страха може и да не иска вампир за гост — каза Флетчър, когато Гилд се скри от погледа им. — Искам да кажа, малко хора харесват вампирите, няма какво да се лъжем. Аз например не ги харесвам.

Валкирия го изгледа кръвнишки, после премести поглед върху Сийлън и напрежението в очите й се смекчи.

— Можем да го питаме — каза — Сигурна съм, че няма да има нищо против.

— Добре — съгласи се Сийлън. — Благодаря ти.

Момичето се обърна и влезе в киното, Сийлън я последва, а Флетчър продължи да крачи плътно до рамото й като лепнат за нея. Скълдъгъри, Гастли и Страха спряха да приказват и ги загледаха, докато приближаваха между седалките. Гилд дори не обърна глава.

— Антоне — започна Валкирия, — това е Сийлън. Домът му е унищожен и той се нуждае от подслон.

Страха се вгледа дълбоко в очите на момчето вампир.

— В цялата история на хотела — каза, — при мен са отсядали само двама вампири. Единия се наложи да го убия.

— Валкирия и аз сме отговорни за положението, в което в момента се намира Сийлън — обади се Скълдъгъри. — Ако го подслониш, ще приема това за лична услуга към мен.

Страха помисли и кимна с глава.

— Всички са добре дошли, стига да се подчиняват на правилата. Ще те заключвам, преди да падне мракът и ще отключвам лично вратата ти едва, когато слънцето изгрее. Не би трябвало да имаме проблеми.

Сийлън само кимна, без да каже и дума.

— Госпожица Лоу може и да е права — каза Гилд, продължавайки разговора от мястото, на което го бяха прекъснали. — Може би всичко вече е приключило. Може би Скарабей и лакеите му са изпълзели обратно в дупките си. Не е невъзможно.

— Не мисля така — отвърна Скълдъгъри. — Скарабей е професионален наемен убиец. Никога не разчита само на един план, само на един път към постигането на целта. Със сигурност си е разработил варианти. Преди го правеше, сигурно и сега е постъпил така.

— Тогава търсенето продължава — каза Страха. — Но той може да постъпи вече по напълно непредвидим начин. Царският път към убийството му е отрязан и ние не можем да отгатнем по кой път ще поеме сега.

— Трябва да разберем какво е планирал да прави с Механизма на опустошението — намеси се Гастли. — От там ще започнем да разплитаме кълбото.

— Очевидната му мишена трябва да е била Убежището — каза Гилд. — Но и при сегашното положение на нещата, целта му е почти напълно постигната — поради евакуацията работата ни там е разстроена изцяло. Едва сега започваме да връщаме хората по местата им.

Кенспекъл излезе забързано през вратата на екрана. Валкирия почти не го беше виждала откак се беше събудил след обладаването, защото той на секундата се беше потопил напълно в работата си. Момичето отлично познаваше тактиката му. Професорът не знаеше как да се справи с онова, което Останката беше сторила чрез тялото му, докато го беше контролирала, затова се потапяше дълбоко в онова, с което можеше да се справя — лекуваше ранените и повторно беше обезвредил Механизма.

— Имаше твърде много части — каза той, като забърза към групата. — Разбрахте ли ме? Така наречените боклуци , които сте намерили край Механизма в замъка. Твърде много са.

После видя Сийлън и застина.

— Вампир? — прошепна в ужас.

Валкирия на секундата сграбчи Сийлън за ръката и го отведе настрани.

— Той има фобия от хора като теб — каза му кротко. — Нали нямаш нищо против да изчакаш отвън?

— Няма проблем — отвърна спокойно вампирът и излезе.

— Извинявай, Кенспекъл — каза момичето.

Очите на Кенспекъл се бяха разширили, а ръката му стискаше нещо, окачено на врата му. Стъкленичката с морска вода, която го пазеше от вампирско нападение.