Дерек Ланди - Мрачни дни

Скълдъгъри показа Капана за души. Макар и предмет със зловеща цел, Капанът не изглеждаше на Валкирия по-опасен от прозрачна сфера сувенир от онези, дето се пълнят с течност и фалшиви снежинки.

— Можеш да си спестиш много болка, ако напуснеш това тяло доброволно — каза скелетът.

Кенспекъл се втренчи в него.

— Няма да се върна в онази стая.

— Спокойно, ще отнеме само миг — рече Чайна.

Символите грейнаха ярко, окъпвайки стаята в синя, след това в червена и на края — в зелена светлина. Кенспекъл се замята и опъна въжетата, ругаейки страшно, запищя, заплака и после пак започна да ругае. Чайна обиколи стаята плътно около стените, пръстите й докосваха всеки знак и при всяко докосване Кенспекъл надаваше нов писък.

— Сега — каза магьосницата.

Гръбнакът на Кенспекъл се изви като дъга, тялото му се скова, а главата се отметна назад. Валкирия видя как Останката изпълзя от раззинатата пищяща уста. За миг й се стори, че вижда ръце, чифт бели очи, после създанието се обърна в профил и тя видя и челюстите му. То се измъкна и се стрелна към тавана, а Скълдъгъри протегна Капана за души напред. Гадното същество се завъртя, загърчи се и пак запищя, но след миг сферата го всмука и стана цялата черна. Настъпи пълна тишина.

Всичко свърши.

Рийт ги завари да го чакат в гробището над Храма, облечени в простите си черни роби. Приказваха помежду си. Той закрачи към тях, чакълът под ботушите му захрущя, изящно ушитото му палто се разпери зад гърба му от лекия вятър. Никога не му беше допадала фалшивата скромност на черните роби, нито пък смехотворната идея, че всички некроманти са с чисти сърца и помисли и съответно преследват почтени и безкористни цели. Обичаше хубавите дрехи и затова носеше хубави дрехи. По собственото му мнение нищо не беше по-чисто и почтено от това да бъдеш верен на себе си.

Видяха го и разговорът замря. Отдясно стоеше Куивър, висок мъж, кльощав почти колкото Скълдъгъри Плезънт. Имаше хлътнали бузи, а очите му грееха, потънали дълбоко в орбитите си. Куивър беше от онези хора, които говорят, само когато имат какво да кажат и то е от значение — Рийт отдавна беше признал пред себе си, че подобно поведение е рядкост сред некромантите.

Отляво беше застанала диаметралната противоположност на Куивър. Мъжът имаше спокойното излъчване на красивите хора, но беше твърде блед и донякъде твърде мекушав, за да прави действително впечатление. Името му беше Крейвън, а ласкателствата му бяха осигурили висока степен в йерархията, но към момента Рийт все още не можеше да проумее как именно колегата му се възползва от реалната власт, съсредоточена в ръцете му. Крейвън неизменно се съгласяваше с всяка дума на Първосвещеника и никога не беше направил и най-малък опит сам да окаже някакво влияние при решаването на този или онзи въпрос. Рийт не можеше да разгадае стратегията му и по тази причина се доверяваше на Крейвън правопропорционално на степента, в която го харесваше като човек. С други думи никак.

Между Куивър и Крейвън се беше изправил Първосвещеникът, робата издаваше сана му. Беше по-износена, но далеч по-царствена. Рийт нямаше да се изненада, ако се окажеше, че Първосвещеник Тенебре облича нова роба всеки ден, но разполага с цял екип блюдолизци, които нощем я обработват да изглежда износена, ей така, само заради ефекта. При тази мисъл Рийт едва не се усмихна, но се овладя навреме.

Тенебре прибра дългопръстите си ръце в пищните ръкави и наклони глава на една страна. Шията му също беше издължена и изящна. Целият напомняше на Рийт на онези смешни птици, които по цял ден киснат до колене във вода — жерави или пък фламинго. Зависи кое от двете имаше по-глуповат вид.

— Ваша светлост — поздрави Рийт и се поклони според протокола. — Мислех, че ще проведем този разговор сред стените на Храма.

— Стените имат уши — заяви надуто Крейвън.

— Не, стените нямат уши — напомни му Рийт, без дори да го удостоява с поглед. — Само хората.

Крейвън се навъси, но Рийт не му обърна внимание.

— Бих предпочел да обсъждаме интересуващите ни въпроси тук навън — отвърна Тенебре, — където няма непосредствена опасност от подслушване. Както разбирам, Капанът за души е бил намерен?

— Да — кимна Рийт. — Валкирия ме информира, че първо ще го използват, за да върнат Останката в хотел „Среднощ“, а след това ще ни го предадат обратно.

— Капанът за души е наша собственост — обърна се Крейвън към Тенебре. — Никой няма право да ни осведомява, кога щял да ни го върне. Трябва да настояваме предметът да ни бъде възстановен незабавно .