Дерек Ланди - Мрачни дни

Мар скочи, белезниците блеснаха в ръката й. Закопча китките на Кенспекъл зад гърба му и така плени и Останката вътре в тялото му. Валкирия се огледа и видя, че неколцина от Секачите освобождават Танит от креслото.

— Това няма да ме удържи задълго — каза Кенспекъл и изплю кръв, докато Мар насила го изправяше на крака. — Ще се измъкна. Ще те докопам. Всичките ще ви докопам.

— Секачи — нареди Мар, — отведете го.

Кенспекъл излезе и Флетчър се появи на мястото му.

— Флетчър — обади се Скълдъгъри и със сподавен стон постави ръката си обратно на място, — отведи Танит веднага в Убежището. Има нужда от незабавна медицинска помощ.

— Готово — отвърна телепортаторът и леко сложи длан на рамото на Танит. Двамата изчезнаха.

— Заловихте ли Скарабей? — обърна се Гастли към Мар, когато успя да се изправи от пода.

Американката поклати глава.

— Всички големи играчи се измъкнаха. В замъка са останали само Кухи хора.

— Вижте какво намерих — обади се детектив Пенънт от вратата. Усмихваше се триумфално, а в ръката си държеше нещо, прилично на странен пясъчен часовник, изработен от камък. В крехките стъклени полусфери плискаше зелена течност. — Изглежда са избягали и са си забравили играчката.

Валкирия зяпна.

— Това ли е Механизмът на опустошението?

— С него намерих и куп други неща — продължи Пенънт. — Парчетии, боклуци разни. Един от Секачите ги събра, ще ги занесем в лабораторията да им отворим малко работа там. Но това… Това е откраднатото от Хранилището.

— Тази бомба е действаща — тихо се обади Скълдъгъри.

Пенънт се разсмя.

— Невъзможно. Старецът не е имал време да я поправи. За това са нужни дни работа, а той разполагаше само с колко? С няколко часа, може би?

— За да се взриви това чудо в ръката ти, трябва да се извършат три стъпки. Виждаш ли как течността вътре леко свети? Това означава, че бомбата е действаща, а действаща ли е, значи първата стъпка е направена. Втората стъпка е активирането й. Ще познаем, че е активирана, когато течността стане червена на цвят и започне да бълбука. Третата и последна стъпка е самото взривяване. Детектив Пенънт, намирате се на две стъпки от това да заличите всички ни от лицето на земята. Ще направите най-добре да ми подадете бомбата, при това внимателно.

Скелетът пристъпи напред, но Мар го превари и първа взе бомбата.

— Може и да са ви делегирани някакви временни правомощия, господин Плезънт, но аз все още съм Главен детектив и в това си качество нося пълна отговорност за този предмет. Бомбата трябва да бъде обявена за безопасна от експертите в Убежището и едва тогава може и да реша да ви позволя да я изследвате. Но засега тя остава в ръцете ми.

Пенънт се стегна, за да не изгуби позата си на професионалист, но отстъпи назад.

Флетчър се появи до рамото на Валкирия и тя подскочи.

— Извинявай — рече момчето. — Лекарите преглеждат Танит — видя Пенънт и му махна. — Здрасти. Тебе не те ли натупах веднъж?

Пенънт се вторачи в него, но премълча.

— Върни всички ни в Убежището, за да докладваме — заповяда Мар. Дори не беше погледнала Механизма. — Стандартна оперативна процедура.

— Но както вие вече съвсем правилно изтъкнахте — прекъсна я Скълдъгъри, — аз и хората ми не сме официални агенти на Убежището, така че ще си позволим да прескочим частта със задължителните доклади. Надявам се, няма да възразите.

— Възразявам!

— Ами независимо от възраженията ви ние все пак ще прескочим тази част. Моля, чувствайте се свободна да предадете на Турид Гилд, че завладяването на замъка е изцяло ваша заслуга, а аз и партньорите ми сме се съсредоточили върху залавянето на Скарабей и шайката му. Не се тревожете, когато ги арестуваме, можете да съобщите официално, че и това е ваше дело. Ние не търсим нито слава, нито признание. Награда за труда ни е само тихото удовлетворение, че сме направили света едно по-сигурно място, спасили сме невинни животи и като цяло сме по-добри хора от вас лично.

Скълдъгъри наклони нагло глава на една страна и Валкирия разбра, че на лицето му грее усмивка.

Валкирия и Флетчър се телепортираха в имението на Гордън, появиха се насред гостната, вече огряна от първите слънчеви лъчи.

— Връщам се след малко — каза Валкирия и се отправи към стълбите.

— Ще дойда с теб — отвърна Флетчър и тръгна подпре й.

Тя се обърна.

— Защо?

— Какво защо?

— Отивам само до кабинета.

— Ще ти помогна.