Дерек Ланди - Мрачни дни

Очите й се отвориха на милиметър. Виждаше само замъглен сумрак. Затвори ги отново. Не можеше да диша. Дочу шумоленето на хартиената кожа зад гърба си и рязко се хвърли с цялото си тяло назад. Блъсна се в Кухия човек, но не прецени правилно ъгъла на удара и усети как врагът й залитна, но не падна. Наведе глава към гърдите си и сама се претърколи на пода, докато застана в клекнало положение, болката в мускулите на стомаха още не й позволяваше да се изправи. Усети как сълзите текат по лицето й, в устата си имаше вкус на кръв и повръщано.

Мръдна настрани, без да се изправя, отстъпвайки полека по-далече от Кухия човек. Ориентираше се по тежките му крачки. Протегна ръце напред и се съсредоточи в опит да разчете въздуха. Веднага усети течението, увличащо топлината от пещта, изпълнила цялата стая, и дърпащо я през отвора на тавана, откъдето беше паднала. Момичето се изправи, стъпи върху нещо и едва не се препъна. Навярно беше духалото. Пещта беше точно зад гърба й. Силна горещина, опасно близо.

Въздухът се завихри и тя усети движението на Кухия човек, усети го как върви през приливите спарена топлина, размествайки ги с приближаването си. Беше само на крачка, тежък, тромав, напредваше стремглаво, Валкирия се напрегна, дръпна рязко въздуха към себе си, после силно го изтласка напред. Въздушният удар тресна Кухия човек и го отмести далеч назад, извън обсега на магическия й сензор за движение. Чу как тялото му се заби в масата.

Валкирия разтърка очи, преди да направи опит да ги отвори. Все още лютяха, но поносимо. През сълзите виждаше всичко размазано. Изтри лице с ръкава си и замига енергично. Постепенно образът на Кухия човек дойде на фокус. Беше на пода, пълзеше към нея, иглата, с която беше шил, стърчеше от гърба му. Краката му вече бяха почти напълно спихнати, зелен газ бавно съскаше и излизаше през прободната рана.

Валкирия отстъпи встрани, далеч от ръцете му. Отиде до преобърнатия стол, изправи го и седна със стон. Съсредоточи се, за да успокои дишането си, наблюдавайки как Кухият човек бавно смени посоката и запълзя отново към нея, но когато момичето отново беше в състояние да си поема дълбоко дъх, а сълзите в очите й бяха изсъхнали, Кухият човек вече лежеше с протегнати пръсти, спрели на сантиметри от глезена й. Напълно неподвижен.

Валкирия се изправи и се изплю в опит да се отърве от противния вкус в устата си. Отиде до вратата на стаята и я отвори, огледа внимателно коридора, за да се увери, че е пуст, и се измъкна навън. Забърза напред под трепкащата светлина на факлите, усети остро болките в тялото си, но ги пренебрегна, както пренебрегваше и онази част от личността си, която искаше само да се свие на кълбо и да се наплаче. Съсредоточи се върху другата си част, онази част, която триумфираше. Беше излязла победителка в още една схватка. И след тази битка беше останала жива.

Промъкна се през поредния отвор встрани и попадна на стълбище, което водеше право нагоре. Спря, няколко секунди се ослушва, за да се увери, че наоколо няма неприятни изненади, и се заизкачва. Стъпалата се виеха около дебела колона подобно на лоза около ствол. Валкирия стигна последното и продължи напред в южна посока или поне така й се стори. Стигна до ъгъл с друг коридор и в този момент иззад него пристъпи Били Рей Сангуайн и двамата се изправиха очи в очи.

Американецът я погледа няколко секунди изненадано, сякаш да осмисли присъствието й, после на лицето му изгря снежнобялата усмивка, но по това време Валкирия вече тичаше в обратна посока. Хвърли се през една врата и чу зад гърба си смеха му.

Сега отвсякъде се носеха крясъци, дочу други тичащи стъпки, които отекваха от каменните стени. Стигна до друго стълбище нагоре и глътна стъпалата по три наведнъж. На най-горното стояха двама Кухи хора. Посегнаха към нея, но тя се плъзна край тях и се отскубна. Хукна по коридор, който завършваше с грамаден прозорец, в последния момент се закова на място и отстъпи две крачки назад. Чу гласове зад гърба си. В прозореца се виждаше друга стая, силно осветена в околния мрак. Стените бяха покрити с гоблени. Момичето мерна грамаден полилей. Главната зала на замъка. А това можеше да означава само едно — пред нея стоеше не прозорец, а полупрозрачно огледало.

Валкирия скочи срещу него, сви се на кълбо и се блъсна в стъклото. Светът се пръсна с трясък, който изпълни главата й. Полетя напред, подът на главната зала беше по-ниско от нивото на коридора, тя пропадна надолу, парчета стъкло я последваха. Тупна, изтъркаля се настрани, стъклото захрущя под нея. Зърна Скълдъгъри, в следващия миг той вече беше до нея и й помагаше да се изправи. Гастли, Флетчър и Страха също дотичаха.