Дерек Ланди - Мрачни дни

Запълзя напред, бързо, с резки движения, сумтеше и ръмжеше, без да се интересува дали създанието, обладало Кенспекъл Граус, ще я чуе или не. После шахтата внезапно свърши и Валкирия пропадна. Изруга, опита се да се залови за нещо, да се хване за отвора на някоя паралелна шахта на долен етаж, но не постигна нищо друго, освен че събори цяло гнездо с плъхове върху главата си. Те се разпищяха гневно край нея, а Валкирия панически размаха ръце да ги свали от себе си. Главата й се удари в камък. Цялото й тяло се изви неестествено.

Под нея блесна светлина, светлина и топлина.

Тя се преметна за последен път през поредния отвор и падна може би още метър надолу. Под нея се отвори още един доста широк процеп. Валкирия инстинктивно разпери ръце и крака, за да се хване за ръбовете му и да не пропадне и през него. Закрепи се в последния момент, преди да рухне в друга стая още етаж по-надолу.

Увисна и погледна през процепа. Насред стаята под нея стоеше широка и дълга дървена маса, а върху нея лежеше полунадута кожа на бъдещ Кух човек.

Друг Кух човек се протътри край масата, носейки кофа, пълна с нещо, силно прилично на изпражнения, объркани с изкормени черва. Не погледна нагоре и Валкирия застина в опит да не издаде нито звук. Създанието отиде до вградена в близката стена пещ — единственият източник на светлина в стаята — и вдигна металната решетка, покриваща пламъците. Небрежно, разливайки по краката си, Кухият човек изсипа съдържанието на кофата в огъня. Мускулите на Валкирия я заболяха от напрежението да виси неподвижно.

Кухият човек вдигна от ъгъла голямо духало с мях, тежките му ръце се местеха несръчно, но полека напъхаха върха на духалото в специална дупка, пробита в горната част на пещта. После раздалечиха дръжките, мехът на духалото засмука смърдящите газове отвътре. Валкирия загледа как съществото отново се затътри към масата. Мушна върха на духалото в кожата на новия Кух човек и полека го изпразни вътре, надувайки бъдещия си събрат. Когато мехът се изпразни, Кухият човек го остави настрани и взе в ръка голяма игла. Заши полека дупката, за да не излизат газовете.

Ръцете на Валкирия започнаха да треперят. Краката й нямаше да я предадат, но ръцете й нямаше да издържат още дълго. Тя сведе поглед към Кухия човек, който вдигна пак духалото и пое към пещта. Момичето усети как нещо тежко се размърда в косата й и рязко трепна от отвращение. Ръцете й поддадоха и тя падна. Хлътна през отвора на тавана и се стовари върху масата.

Чу как Кухият човек изпусна меха на пода. Легна неподвижно по гръб, сдържайки дъха си. До нея лежеше полунадутият нов Кух човек, скривайки цялата стая от очите й. Валкирия не знаеше колко силно е зрението на Кухите хора, но се надяваше, че надали се ориентират в сумрака по-добре от самата нея.

Изскърца със зъби, когато усети как плъхът в косата й пак се размърда. Всяка фибра от тялото й пищеше от желание да го отскубне от себе си, но тя се удържа и не помръдна, дори когато животинката пропълзя по гърдите й. Поседя там за момент, после скочи върху кожата на Кухия човек. Тя го чу как пошумоля и там, после рипна на пода и изчезна. Секунда по-късно чу как другият Кух човек отново вдига духалото от пода. Издиша предпазливо и си позволи да се надигне на сантиметър, да надникне и да се увери, че създанието се е върнало към работата си, а не я дебне.

И тогава новият Кух човек обърна полунадутата си глава към нея.

Валкирия сграбчи дебелия конец, който държеше заедно парчетата от кожата на Кухия човек и дръпна силно. Шевът се разпори, газът излезе със съскане отвътре и кожата се спихна. Смрадта обви момичето, тя се задави и се претърколи от масата, жлъчка се надигна в гърлото й. Валкирия се преви и повърна, очите й залютяха и от тях бликнаха сълзи.

После усети огромни ръце върху себе си, които я дръпнаха рязко, вдигнаха я във въздуха и я запратиха в отсрещната стена. В ребрата й се заби юмрук и тя извика. Нещо се стовари отстрани върху главата й, момичето залитна, препъна се в захвърлен стол и болезнено се блъсна в пода.

Очите й просто не искаха да се отворят, заслепени от смрадта. Валкирия опита да изпълзи настрани, но веднага пак беше сграбчена и придърпана. Брадичката й се удари в каменните плочи, по които я влачеха, и тя усети вкус на кръв. Обърна се по гръб и ритна на сляпо право назад. Ботушът й улучи крака на Кухия човек, но той беше съвсем мек, под подметката й нямаше коляно, което да се счупи. Хватката около глезена й обаче се отхлаби, тя се сви на кълбо и зад мрака на затворените си клепачи зачака следващия удар. Той беше силен и си проправи път между присвитите й колене и прибраните й лакти, улучи я право в корема и й изкара всичкия въздух. Валкирия се опита да се претърколи настрани, но същите тромави ръце отново я докопаха, ръце с грапави, непохватни пръсти, изправиха я рязко на крака и тя се запрепъва, без да може да види накъде. Бедрото й се удари силно в нещо, вероятно в ръба на масата, момичето се сви от болка и пак се отпусна на колене.