Дерек Ланди - Мрачни дни

— Чайна Сороуз — приглушено рече той. Тя беше забравила носовото му произношение. — Знаех си, че този ден ще дойде. Знаех си. Дошла си да ме убиеш, нали?

— Че защо ще ми е притрябвало да правя подобно нещо? — попита Чайна. Не му се усмихна. Мъжът не беше достоен за усмивката й. — Може ли да вляза?

— Не съм сторил нищо лошо — избъбри мъжът.

— Значи в теб е настъпила някаква прекрасна промяна. Отмести се от пътя ми, ако обичаш.

Прейв се подчини и Чайна влезе. Къщата беше построена преди сто години и магьосницата отлично я познаваше, тъй като тя служеше за храм на поклонниците на Безликите. Съществуването на храма беше една от най-успешно опазените тайни в града, най-вече, защото Прейв, мъжът, който го надзираваше, беше безполезен глупак и не представляваше заплаха за никого.

Стените отвътре бяха украсени с рисунки и свещени изображения на Мрачните богове, в централното помещение беше разположен олтар, стъпил върху протрит килим, върху който шепа отчаяни последователи години наред бяха коленичили и фанатично се бяха молили да настъпи краят на човечеството.

— Къде е той? — попита Чайна, прелиствайки небрежно оставената върху олтара книга — силно оръфан екземпляр от Евангелието на Безликите, идиотски трактат, написан от идиот в опита му да осмисли и опише поведението на пасмината, към която принадлежи.

Прейв поклати глава.

— Не знам за кого говориш, но дори и да знаех, нямаше да ти кажа. Ти си предателка, богохулница и еретичка.

— Много работи съм, явно. Питам къде е Рем Крукс.

Прейв придоби изражение, което вероятно смяташе за надменно.

— Не познавам такъв човек. Много неща се промениха, откак ти богохулно се отрече от нас, госпожице Сороуз. Вече сме представители на уважавана религия и настояваме към нас да се отнасят с подобаващо уважение. Уморихме се от вечното преследване, на което сме подложени. Ние също имаме права.

— Никакви права нямате.

— Но би трябвало да имаме. Не правим на никого зло, нито пък толерираме насилието, независимо срещу кого е използвано то.

— Значи, когато преди единайсет месеца Безликите ни навестиха и избиха толкова хора…

— Това е различно — отвърна Прейв. — Тези хора си го търсеха.

— Започваш да ме дразниш, Прейв, затова по-добре отговаряй, за да приключваме. Къде е Рем Крукс?

Прейв я гледа още няколко секунди предизвикателно, след това клюмна.

— Не знам — каза. — Отби се тук няколко пъти през най-различни интервали от време. Седеше и бъбреше стандартните приказки как Безликите щели да заличат човечеството и да превърнат света в пепел, и прочее, и прочее. Не проумява красотата на актовете, които Мрачните богове ще извършат, интересува се само от крайния резултат. Мислех, че разговорите с него ще ми донесат просветление — все пак съзнанието му е било докоснато от боговете. Но не. Той не носи нито мъдрост, нито някаква потресаваща абсолютна истина. Просто е… луд.

— Трябва да го намеря.

— Не мога да ти помогна. Не знам къде живее. Не познавам други хора, които го познават. По всичко изглежда, че аз съм единственият, с когото разговаря, а и по-голямата част от приказките му са празни брътвежи.

— Това сигурно е изпитание за вярата ти.

Прейв се вторачи в нея.

— Когато се завърнат, нашите богове ще възнаградят нашата преданост и ще заличат еретиците от лицето на земята.

Фанатикът очевидно не знаеше нищо полезно, а дори и да знаеше, Чайна нямаше сила да се мъчи да изтръгва информация против волята му. Остави го да стърчи пред олтара и си тръгна. Пое обратно по пътеката и забеляза на улицата отпред някакъв мъж. Главата му беше отпусната на гърдите, а ръцете — пъхнати дълбоко в джобовете. Крачеше забързано. Беше на десет крачки от нея, когато вдигна очи и я погледна.

— Здравей, Рем — каза Чайна.

Очакваше да го стресне, но той остана спокоен. Просто стоеше насред улицата и я гледаше, приличаше на елен, парализиран пред автомобилни фарове или на крадец, хванат посред нощ на местопрестъплението.

— Ти си едно много лошо момче — продължи Чайна. — Опитал си се да убиеш Валкирия Каин, а аз много харесвам Валкирия. Забъркал си се със Скарабей и плановете му за промяна на световния ред, а аз много харесвам световния ред такъв, какъвто си е. Не обичам промените. Особено онези, за които не съм подготвена.

— Знам всичко за теб — отвърна Крукс с напрегнат глас.

— Не трябваше да се замесваш с шайката на Скарабей. Трябваше да си останеш скрит възможно най-далеч от тук.