Дерек Ланди - Мрачни дни

— Харесва ми какви промени си направил тука — обади се най-сетне Скълдъгъри.

Майрън извади кутийка бира от хладилника и я отвори с изщракване.

— Не ти ли се е искало понякога да те навести истинската Мери Попинс, а? Нали се сещаш, само щраква с пръсти и чиниите се измиват сами, парцалът забърсва пода и така нататък? Би ми спестило много пари, дето сега ги давам на домашната помощница.

Валкирия се начумери.

— Имате домашна помощница?

— Това беше шега. Тази не е от досетливите, а, Скълдъгъри?

Всяка следа от и без това престореното възпитано поведение изчезна от лицето на Валкирия и се смени с открита и очевидна враждебност.

— Не е като последния ти партньор — продължи Майрън и приседна на ръба на масата. — Онзи, дето умря, имам предвид. Как умря той, я ми припомни? Не се сещам точно.

— От ужасна смърт — отвърна Скълдъгъри.

— Умря, пищейки твоето име, да, сега си спомних. Ама като се сетя за това, веднага се обърквам. Когато е пищял името ти в агонията си той всъщност за помощ ли е викал или те е проклинал?

— По малко и от двете, предполагам. Майрън, не съм съгласен да обиждаш партньорката ми. Бих се хвърлил като тигър в нейна защита, но Валкирия е напълно способна сама да отстоява положението си. Валкирия? Свободна си да отговориш на господина по начин, който ти се вижда подходящ.

— Благодаря — подсмихна се момичето. — Щом е така, искам да ти кажа, Майрън, че сме дошли да ти зададем няколко въпроса и няма да си тръгнем, докато не получим отговори. Нямаш нищо против, че те наричам Майрън, нали? — мъжът отвори уста да изкоментира нещо иронично, но Валкирия го пресече. — Чудесно, благодаря ти. Искаме да ни кажеш всичко, което си чул за Клемънт Скарабей и мястото, на което е разположил щабквартирата си.

Майрън се втренчи в нея и дълго мълча, преди да отговори.

— Боя се, че не мога да ви помогна.

— А аз се боя, че ще се наложи да настоя. Виждаш ли, бих могла да продължа да те наричам Майрън, но бих могла и да започна да използвам истинското ти име. Как беше то всъщност? Онова име, което ще те накара да изпълниш всяка моя заповед?

Погледът на Майрън застина и той обърна глава към Скълдъгъри.

— Ти ми обеща, че никога няма да използваш истинското ми име срещу мен.

— Така е, обещах ти — скръсти ръце Скълдъгъри и се облегна небрежно на стената. — И нямам никакво намерение да го използвам. За съжаление, ти се държа грубо с моята партньорка и приятелка, като забрави, че тя не ти е давала подобно обещание.

Валкирия издърпа един стол изпод масата, бръсна седалката с ръкав и се настани.

— Четох някъде — каза, — че човек може да защити истинското си име. Вярно ли е? Има начин да му сложиш защитен печат, който да не позволява на никого да го използва срещу теб. Майрън, ти защо не си взел тази предпазна мярка?

Скитника облиза устни.

— Беше твърде късно — каза сковано. — Печатът върху името действа, само ако го сложиш преди някой да го е узнал и използвал в твой ущърб.

— Разбирам — кимна момичето. — Но ти дори не си имал понятие кое е истинското ти име, нали? А господин Блис го е знаел. А пък ти си подразнил господин Блис. Просто не мога да си представя как си го постигнал, ти си такъв чаровен и приятен компаньон.

Майрън остави бирата върху и без това претрупаната маса и впи очи във Валкирия.

— Искате да знаете дали съм дочул нещо? Е, дочух. Чух за вас. И за двама ви. Долавящите приказват много и то все за някакъв изверг на име Даркесата, която щяла да ви убие. С удоволствие ще почакам. Скълдъгъри, ние с тебе никога не сме си допадали особено, а ти, момиче, не ми харесваш въобще, с ръка на сърцето ти го казвам. Ако питате мене, колкото по-скоро ви докопа извергът, толкова по-добре.

— И ние чухме за тези видения — отвърна Скълдъгъри спокойно. — Но, ако бях на твое място, нямаше да приказвам толкова самоуверено. Даркесата ще убие нас двамата , вярно е, но едновременно с това ще избие и всички други живи същества по света, така като е почнала, няма какво да си играе на парче. Тази част от информацията май си я пропуснал.

Майрън потърка небръснатата си челюст и премълча.

— Искаме да знаем къде се крие Скарабей — повтори Валкирия.

— Не знам къде се крие. Никой не знае. Психопатите, с които се е заобиколил, не се изпускат пред приятелите си просто, защото нямат приятели. Никой не знае къде им е леговището.

— Знаем, че са в някакъв замък — помогна му Валкирия.

— Е, с това трябваше да почнеш! — сопна се Майрън. — Не обърнах особено внимание на това, когато го чух, но ще ви кажа, че напоследък се забелязва голямо движение около старата резиденция на Серпин.