Дерек Ланди - Мрачни дни

Някой се прокашля. Силно. Всички вдигнаха очи към дупката от разбитото огледало. В коридора над тях стоеше Били Рей Сангуайн с ръце в джобовете.

— Ама часове вися тука и чакам да ми обърнете внимание — рече. — Как сте, бе, хора? Как е хавата? Ще си наваксаме по-късно, нали, да си поприказваме за доброто старо време и да се посмеем сладко. Но точно сега няма да стане, опасявам се. Времето малко ни притиска, сещате се, нали имаме един план за масово унищожение, та така, той си иска своето.

— Слез тука долу, Сангуайн — обади се Скълдъгъри.

— Че да ме арестуваш ли?

— Не — отвърна Гастли. — Само ще те наритаме много сериозно.

До Сангуайн се изправи възрастен мъж и Валкирия разбра, че вижда самия Клемънт Скарабей.

— Гости ли имаме? — попита.

— Точно тъй, тате — отговори Сангуайн — Ама момиченцето счупи огледалото.

— Е, нищо, де — усмихна се Скарабей. — И без това не вярвам в тия глупости за седемте години лош късмет. Мътните го взели, дори и да вярвах, все едно — утре всички бездруго вече ще сме мъртви. Здравейте, детектив Плезънт. Доста време мина.

— Искаме Танит Лоу и професор Кенспекъл Граус да ни бъдат предадени незабавно — отговори Скълдъгъри. — След това вие двамата и цялата ви шайка да се предадете доброволно.

Скарабей се разсмя, а Сангуайн усмихнато поклати глава.

— Ох, колко ви харесвам! — рече Били Рей. — Ама много ви харесвам даже. Знаете ли що? Щото сте забавни . Толкова шантаво изглеждате и говорите такива глупости. Веселба голяма.

— Държите се така, сякаш не осъзнавате колко сериозно ви превъзхождаме числено — допълни Скарабей. — А ние действително ви превъзхождаме по тоя показател, право да ви кажа. Държите се така, сякаш изобщо имате някакъв шанс срещу нас, че и срещу всичките Кухи хора, които си ушихме. Е, нямате шанс, ама никакъв. Но поведението ви е впечатляващо, де.

Сангуайн кимна:

— А това — и не ме е срам да го кажа, щото ще си остане между нас си — е достойно за уважение.

Срещу им стояха двама психопати — баща и син, еднакво луди. Но луди или не, определено приказваха твърде много и Скълдъгъри го забеляза.

— Нямате намерение да се предадете доброволно както разбирам? — рече.

— Последният път, когато ти ме арестува — отговори Скарабей, а от гласа му беше изчезнала всичката веселост, — ме заключиха за двеста години, без дори да ме съдят. За тебе може и да няма значение, но ще ти кажа, че аз лично нямам намерение да повтарям грешките си. Повече никакви затворнически килии. Никакво замазване на истината. Време е за справедливост.

— Затова ли накара професор Граус да поправи Механизма на опустошението? Мислиш си, че като го взривиш, справедливостта ще възтържествува?

— Зависи от това кой ще умре във взрива, не мислиш ли?

Скълдъгъри наклони глава.

— Като стана дума за умиране, какво всъщност ни спира да приключим с цялата работа още тук и сега, като смачкаме и двама ви от бой?

Сангуайн се навъси, престорено замислен.

— Ами, ние сме тука доооста нависоко… — после грейна пак в усмивка. — А, да! Имаме и подкрепления …

— Виждате ли — обади се Скарабей, — планирахме да използваме Кухите хора като финален щрих при отмъщението си, но сега, след като вие открихте скривалището ни, ще се наложи да импровизираме малко. Ние със сина ми сега тръгваме, казваме довиждане до следващата ни среща с вас, при която без съмнение отново ще се удряме един друг или ще правим каквото там се прави в днешно време, че малко съм изостанал от модата.

— Все още се удряме един друг — обясни Сангуайн.

— Ето на. Класиката е вечна.

— Можете да се опитате да ни спрете — продължи Сангуайн, — но ми се струва, че ще сте твърде заети да се справите с армията от Кухи хора, която след малко ще ви налети.

В същия миг невидима врата в стената зейна и през нея влезе един-единствен самотен Кух човек и застина неподвижно. Сангуайн сви недоволно устни. Изтече секунда.

— Излагация — промърмори американецът.

Друга тайна врата се плъзна настрани и този път през нея се изсипаха куп Кухи хора, десетки, а Сангуайн плесна с ръце от удоволствие и в следващия миг и той, и баща му вече бяха изчезнали.

Валкирия застана редом със Скълдъгъри и Гастли, тримата щракнаха с пръсти и призоваха пламък в дланите си. Огнените кълба се посипаха върху Кухите хора, кожата им лумваше и те се превръщаха в пепел за секунди, явно газовете в тях бяха силно запалими. Но те продължаваха да прииждат, нови и нови, буквално наводниха залата.