Дерек Ланди - Мрачни дни

Гилд се хвърли напред, щракна с пръсти и призова пламък.

— Ако искаш нещо да бъде свършено… — промърмори.

— О, хубаво — отвърна Скарабей. — Битката.

Обърна се и побягна, а Гилд хукна подире му.

Вратите на асансьора зад Валкирия се разтвориха, момичето се извърна и видя как от него излизат Дъск и Спрингхийлд Джак. Носеха полуавтоматични оръжия със заглушители и на секундата откриха огън.

Валкирия се гмурна надолу, Гастли дръпна Флетчър на пода и в следващия миг и двамата изчезнаха. Страха се прикри зад една колона. Момичето погледна към Скълдъгъри. Скелетът просто си стоеше спокойно, прав, протегнал ръце напред, куршумите постепенно забавиха ход и спряха във въздуха пред него.

Канонадата замлъкна и Валкирия пак посмя да надникне. Флетчър и Гастли се бяха материализирали зад врага, ръката на шивача стискаше Джак през гърлото. Флетчър сграбчи Дъск и двамата изчезнаха. Джак се изви силно и се изскубна, ритна нависоко и улучи Гастли в челюстта. Гастли пък измести въздуха и оръжието излетя от ръцете на лондончанина. Шивачът му заби един десен прав и след това вече нищо не можеше да спре ръката му. Три последователни удара откънтяха един след друг в някакъв успокояващ ритъм, последният събори цилиндъра от главата на Джак. Спрингхийлд залитна назад и падна право в ръцете на Страха, чийто лакът го тресна в брадичката. Джак се сгъна и падна.

— Спрете да ме удряте, де! — изплака. — Не е честно, нали? Двама срещу един?

— Ти беше този, който застана срещу двама ни с автомат! — напомни надвесеният над него Гастли.

— То беше на шега — пробва Джак. — Не се целех наистина, сериозно!

Валкирия се обърна и видя, че Скълдъгъри се впуска да настигне Гилд и Скарабей.

— Освен това — продължи Джак, — постигнахме онова, което искахме.

Вдигна очи към Гастли.

— Да не използваш някакъв нов крем, а? Променен ми се виждаш.

Страха се намръщи.

— Какво постигнахте?

— Във вашия малък екип имате един напълно непредвидим член — каза му Джак и въздъхна пресилено. — Има такива сили, които всичко могат да объркат. Нашата задача беше да го извадим от уравнението.

Валкирия пребледня.

— Къде е Флетчър? — попита Гастли.

Джак се захили.

— Може би е точно…

Гранитно тежък юмрук фрасна Валкирия и тя падна. Страха се хвърли върху Дъск, за да я предпази, но вампирът метна срещу него отпуснатото тяло на Флетчър. Страха падна, Джак се отскубна и изрита с коляно Гастли в лицето, после отскочи високо и се приземи зад Валкирия.

Сграбчи я и тя усети горещия му дъх в ухото си.

— Сещам се за някой, който си умира да си поприказвате.

Блъсна я в ръцете на Дъск, който замахна и прекрати движението на ръката й, с което тя опита да измести въздуха. Вампирът не изгуби нито миг в приказки, заплахи или други безсмислени действия, с които да се наслади на момента. Острите му зъби потънаха дълбоко в шията на момичето.

Отначало имаше само болка и шум от бесните бързи удари на сърцето й. После болката отстъпи, погледът й се проясни. Валкирия примигна и видя Дъск, която я държеше на една ръка разстояние от себе си. Устните му бяха алени от кръвта й, но очите му бяха присвити от объркване и колебание.

Прозорецът зад гърба на вампира експлодира и през него влетя Сийлън, блъсна Дъск и го събори. Валкирия, останала без опора, се олюля назад, препъна се в безжизненото тяло на Флетчър и падна. Дъск сграбчи Сийлън и го захвърли към отсрещната стена, но момчето-вампир се изправи на секундата и заръмжа.

Валкирия притисна с длан раната на шията си. Кръвта й беше топла. Гъделичкаше, докато бликаше между пръстите й. Загледа как Дъск се бие със Сийлън и само миг й беше достатъчен да разбере, че младият вампир няма никакъв шанс. Без значение колко бърз беше. Не можеше дори да се надява, че е по силите му да се изправи срещу някой от класата на Дъск.

Валкирия легна обратно на пода. Беше жадна. Мислите й плаваха, мътни като кал. Обърна глава и видя как Сийлън също пада. Падна и не се надигна повече. Дъск се обърна и отиде да помогне на Спрингхийлд Джак.

Гастли и Страха притиснаха рамо до рамо, принуждавайки Джак и вампира да отстъпят към асансьора. Джак се ухили. Дъск се дръпна и застана зад гърба му.

— Внимателно — каза лондончанинът. — Не искаме да се нараним взаимно, нали? Искам да кажа, кой знае? След днешния ден не е изключено да настъпи време, когато ще се бием на една и съща страна.

— Бих те попитал какви ги дрънкаш — отвърна Гастли, — но няма да те попитам, защото всъщност не ми пука.