Дерек Ланди - Мрачни дни

— Скелетът убива хора — хора, които обича, приятелите си, собственото си семейство . Чудя се как тебе не те е убил, преди да си замине. Срамота, ако питаш мен.

Валкирия рязко се извъртя, Мар я блъсна и се засмя.

— Не се тревожи, мила. Знам как е. Хормоните бушуват, всички тези противоречиви чувства…

Валкирия вдигна ръка да изтласка въздуха, но Мар се оказа по-бърза. Въздухът изсвистя, Валкирия отхвърча, блъсна се в стената и се свлече на пода.

Мар прекрачи към нея.

— Падала си си по детектива, преди да го отмъкнат в ада, нали? Била си влюбена в него, поне мъничко, а, права ли съм? На мен можеш да кажеш. Тъжно и жалко е, в някакъв смисъл и много забавно, но ти обещавам, че няма да ти се смея.

Валкирия щракна с пръсти, но Мар я изрита в китката. Пламъкът угасна, детективката насила изправи момичето на крака. Валкирия замахна срещу й, пропусна и в следващия миг изтласканият от Мар въздух я запрати с лице напред във вратата на килията.

— Никой не обича позьорите, мила — каза Мар. — Ако се държиш прилично, може дори да ти позволя да си вземеш сбогом с главата на скелета. Тя краси отлично кабинета на Върховния маг.

Мар непредпазливо се беше приближила, Валкирия посегна и я сграбчи. Опита се да я препъне и да я събори, но детективката я повдигна, присви колене и я преметна над бедрото си. Момичето отново се оказа на пода, при това се стовари с пълната си тежест върху рамото си и извика от болка. Мар хвана китката й, изви я до краен предел, притисна тялото й към пода и подпря коляно в ребрата й.

— Нападение над агент на Убежището — изрече печално. — Ако беше възрастна, щеше да прекараш доста време в затвора. Но тъй като си още дете… Не знам. Може да се разминеш с няколко ограничаващи символа, които завинаги да те лишат от магическите ти сили. Няма да е толкова лошо, а, какво ще кажеш, нахална мърло?

— Разкарай се от мен!

— Иначе какво? — усмихна се Мар. — Ще се разплачеш, може би? Вече виждам сълзите в очите ти. Погледни се само. Толкова беззащитна. Така слаба. Дори и пръстенчето си си загубила, гледам?

Със свободната си ръка Мар бръкна в джоба си и извади от там черния пръстен.

— Как стана така, та сладинко момиченце като тебе се е захванало да учи такава гадна специалност като некромантията, а? Никой не харесва некромантите, не си ли разбрала? Никой. Не може да им се има доверие.

— Пусни ме.

Мар остави пръстена на пода и зашлеви Валкирия през лицето.

— Няма да ми казваш какво да правя.

Втора плесница.

— Няма да казваш на по-възрастните какво да правят, ясно ли е? Разбра ли ме?

Трета.

— Кажи, че разбираш. Кажи, че разбираш.

През стиснатите си зъби, Валкирия процеди:

— Ще те убия.

Мар натисна с коляно, докато ребрата на Валкирия изпукаха и тя извика от болка.

— Искаш ли да счупя ръката, а, повлекано? А ребрата да ти счупя искаш ли? Да ти пробият дроба, как ти се струва? Защото мога да го сторя. Мога да направя с тебе каквото си поискам и никой няма да ми търси сметка. Така че давай. Лежи си тука на пода и ме заплашвай колкото си искаш. Да видим до къде ще се докараш.

Валкирия преглътна сълзите си, изгледа детективката и премълча.

— Добро момиче — присви очи Мар. — А сега се извини.

Валкирия стисна зъби.

— Извини се , казах. Само аз и ти сме. Няма кого да впечатляваш с куража си. Извини се, ще те пусна и ще те заключа в килията. Ако не се извиниш…

Мар я зашлеви за четвърти път и пак вдигна ръка.

Валкирия отблъсна насила гордостта си и гнева от унижението. Преглътна.

— Моля за извинение.

Мар на секундата омекна.

— Окей. Окей, Валкирия, това исках да чуя — натискът върху ребрата на момичето изчезна. — Сега ме помоли да те пусна да се изправиш.

Валкирия замълча за миг и каза:

— Може ли да се изправя?

— Кажи „моля“.

— Моля ви… Може ли да се изправя?

— Разбира се, че може.

Мар отстъпи, Валкирия се извъртя, застана на четири крака и полека започна да се изправя. Внезапно въздухът я натисна силно надолу и тя остана приведена.

— Кажи „благодаря“ — обади се Мар, контролирайки въздуха с ръка. Валкирия вдигна очи и срещна погледа й. — Кажи „Благодаря ви, детектив Мар, че ми позволихте да се изправя“.

А Валкирия каза:

— Благодаря ви, детектив Мар, че ми върнахте пръстена.

Очите на Мар се стрелнаха към мястото на пода, където беше оставила некромантския пръстен, но него вече го нямаше там и преди да може да реагира, Валкирия запрати юмрук от сенки, който блъсна детективката право в гърдите.