Дерек Ланди - Мрачни дни

— Моля да ме извините за безпокойството — изрече възпитано Чайна. — Не си бяха платили членския внос.

Старицата сви рамене и пак изчезна сред рафтовете.

Чайна протегна отново ръце, хвана с едната Валкирия, а с другата — Флетчър.

— Ще си съсипя обувките — каза, — но съм сигурна, че поне един от двама ви ще осведоми Скълдъгъри за жертвите, които правя в името на неговото спасение. Отведете ни във фермата, господин Рен.

Библиотеката изчезна и над главите им изгря студено следобедно слънце. Леден вятър духаше над нивите край Аранмор и свиреше тихо сред руините на фермата.

— Това момче върши отлична работа — каза Чайна, но този път Флетчър не й обърна внимание. Докато крачеха към разрушените стени, очите му бяха приковани върху Валкирия.

— Сбогува ли се с родителите си? — попита.

— Млъквай, Флетчър.

— Просто помислих, че би искала да ги видиш още веднъж. Да им кажеш едно последно „довиждане“ преди да те убият.

— „Довиждане“-то ще си остане последно, само ако ти не отвориш портала да ме пуснеш обратно, когато се върна със Скълдъгъри.

Телепортаторът се засмя горчиво.

— Каниш се да пристъпиш в свят, обитаван от зли богове. И за какво? Дори, ако Скълдъгъри е жив, със сигурност вече е полудял напълно. Само един поглед към някой Безлик е достатъчен да те лиши от разум. А той е сред тях вече почти година, Вал. Колко ли пъти ги е виждал?

— Не познаваш Скълдъгъри. Той е жив и ме чака.

— Поемаме голям риск, нали? Искам да кажа, страшен риск. Отваряме врата към измерение, населено с неизразими ужаси и зло, и се надяваме ужасите да не забележат това, и да не се промъкнат сред нас. Заслужава ли Скълдъгъри този риск?

— Ако нямаш намерение да ми помогнеш — изрече Валкирия, — аз не мога да те накарам насила. Ако не беше Скълдъгъри, никой от нас нямаше да е жив сега, а ако някой от нас беше попаднал сред Безликите, пак Скълдъгъри щеше да обърне света, за да го спаси. Дори и ако този някой беше ти , Флетчър.

Стигнаха фермата и замръзнаха на място. Край руините бавно се разхождаше агент на Убежището и посръбваше чай от голяма чаша. Той изведнъж спря, извърна се и на лицето му се изписа изненада, когато видя трима души да го зяпат през голяма дупка в порутената стена.

— Хм — рече.

Валкирия щракна с пръсти. Въздухът се нагъна и запрати магьосника презглава на пода на разрушената стая. Момичето прекрачи през дупката, пръстенът й събра всички сенки наоколо, превърна ги в плътна маса, която се стовари върху главата на агента. Той не мръдна повече.

Чайна и Флетчър влязоха след нея, после и тримата излязоха през дупката в отсрещната стена и се озоваха във вътрешния двор на фермата. Насред него, заобиколен от ръждясала селскостопанска техника, стоеше вторият агент. Той също ги видя и ръката му бръкна в джоба за телефона.

Флетчър изчезна и се появи точно до рамото му, секунда по-късно и двамата се изпариха. След още миг Флетчър се появи отново, сам, изникна точно пред лицето на Валкирия. Тя отвори уста да попита къде е оставил агента, когато се чу ужасен писък и човекът на Убежището падна от небето, стоварвайки се тежко сред двора. Простена и застина.

Флетчър улови Валкирия за рамото, притегли я към себе си и преди тя да успее да протестира, я целуна по устните. Момичето се стегна в прегръдката му, но после палецът му нежно погали бузата й и тя се отпусна, облегна се на гърдите му. Стомахът й се преметна и се сви. После целувката свърши.

— Ако ще се заемаме с тази работа — рече Флетчър дрезгаво, — давай да почваме, че да свършваме. Не всеки ден, пращам някого в ада.

Чайна начерта на земята идеален кръг и Флетчър коленичи в него, хванал черепа с две ръце. Магьосницата нарисува край него няколко защитни символа. Ако нещо неканено все пак преминеше през портала, обясни тя, символите щяха да дадат на Флетчър време поне да затвори процепа между измеренията, преди да умре. Думите й изглежда не успокоиха телепортатора, но той не каза нито дума.

Чайна активира символите и от тях се заиздига червен дим, смеси се с черния пушек, който се надигна от самата черта на кръга. Димът оформи колона, която се издигна към небето, виейки се като торнадо. Въртеше все по-свирепо и бързо с всяка изминала секунда.

Този път Флетчър знаеше какво да прави. Преди единайсет месеца го бяха принудили да отвори портала и тогава му се наложи да се учи в крачка. Трябваше да използва Котвата-провлак — миналата година за котва служеше Гротескния, а сега — черепът на Скълдъгъри. Тогава момчето нямаше никаква подготовка, но все пак се беше справил, като после каза, че усещането било все едно му раздират вътрешностите. Днес обаче всичко му беше ясно — Валкирия го мяркаше през гъстия дим и той изглеждаше така, сякаш държи нещата под пълен контрол. Изглеждаше изпълнен с решителност. С гняв също, но и с решителност.