— И на него ли ще предложите същата сделка?
— Искаш ли да му предложим? Има ли между вас двамата някаква… връзка? Ще ти кажа честно, Валкирия, ако ни помогнеш, мисля, че ще мога да убедя Върховния маг да освободи момчето. Мисля, че ще успея да го сторя, да.
— И Гилд ще се съгласи? Няма да иска да задържи Флетчър? Все пак той е последният останал телепортатор на света.
— Наистина, наистина не знам, мила, не знам какво се върти в главата на Върховния маг. Ако питаш дали Гилд би желал Флетчър да остане да работи за Убежището, тогава бих могла да ти отговоря, че да, би желал, при това силно би желал. Способностите на момчето са редки и много търсени. Може би… Я чуй, може би вие и двамата ще можете да останете да работите за Убежището, какво ще кажеш? Двамата с Флетчър да станете официални агенти? Ще бъдете добър екип.
— Защо Гилд не иска Скълдъгъри да се завърне?
Мар поклати глава.
— Не би разбрала, дори и да ти обясня. Върховният маг винаги е длъжен да претегля плюсовете и минусите на всяка ситуация. Трябва да съпостави риска с евентуалната полза. Гилд взе сериозно, отговорно решение като отхвърли възможността детективът-скелет да се завърне и мога да те уверя, че решението му е правилно. Скълдъгъри се пожертва за нас. Загина, за да можем ние да живеем. Върховният маг уважава това и аз смятам, че всички ние също трябва да го уважаваме.
— Гилд каза, че онзи, който в действителност се жертва заради нас, беше Блис. Каза, че Блис е спасил всички ни.
— Господин Блис даде живота си, Валкирия.
— Знам. Бях там. Видях как загина. Вие не бяхте там, но аз бях. Видях смъртта на Блис, видях и какво стана след това. Видях как Скълдъгъри беше завлечен през портала. Той обърна поглед към мен тогава, но аз не можах да му помогна, не можах да го спася.
— Колко тъжно — каза Мар нежно.
— Но Гилд не поиска да чуе една моя дума. Приписа цялата заслуга на Блис, защото не искаше да си признае, че е грешал по отношение на Скълдъгъри.
— Не, Валкирия, това не е вярно.
— Гилд не иска дори да се опитваме да спасим Скълдъгъри и причината за това е, че Гилд не иска Скълдъгъри да се връща. А това пък е така, защото Гилд мрази Скълдъгъри. Винаги го е мразел.
Мар притисна с пръсти основата на носа си.
— Чайна Сороуз ти е промила мозъка — произнесе тъжно. — Не може повече така. Ще наредя веднага да я арестуват.
— Чайна не е сторила нищо лошо — гневно отвърна Валкирия.
— Ти правиш всичко, което тя ти нареди — въздъхна Мар и започна да събира листата от масата. — Детектив Пенънт ще те придружи до килията ти.
Пенънт отвори вратата и Мар се накани да излезе.
— Ще съжалявате за това — обади се Валкирия.
Мар се извърна.
— Заплашваш ли ме, дете?
— Не. Просто ви казвам, че ще съжалявате. Всеки, които се е опълчил на Скълдъгъри, е съжалявал после. Спомнете си детектива, чието място заемате. Рем Крукс. Да сте чували нещо за него напоследък?
Лицето на Мар се изопна и тя не отговори.
— Е, той се опълчи на Скълдъгъри — продължи Валкирия — и мозъкът му беше разкъсан на парчета. Всеки съжалява, госпожице Мар. Вие също ще съжалявате.
Мар се врътна да си върви, но после размисли и пак се обърна към Валкирия.
— Промених си решението — заяви. — Аз ще те придружа лично до килията ти. Детектив Пенънт, свободен сте.
Пенънт се ухили и излезе, без да каже и дума повече. Мар протегна подканящо ръка към отворената врата.
— След теб, Валкирия.
Валкирия стана и излезе. Очакваше, че Мар ще й сложи белезници, но сега прекрачи в коридора съвсем свободна и веднага усети как магията се върна в нея. Пое надолу към ареста, чувствайки Детектив Мар зад лакътя си и мъчейки се да разбере какво става. Нима Мар просто беше забравила за белезниците? Или пък не смяташе, че едно малко момиче може да представлява реална опасност? Или пък това беше друг капан? Дали Мар не чакаше Валкирия да се опита да избяга? Колкото повече приближаваха килиите, толкова повече момичето се объркваше.
— Каза, че всички, които са се опълчвали на твоя приятел — скелета, са съжалявали след това — каза Мар, когато наближиха съвсем до ареста. — А какво ще кажеш за онези, които са му помагали ? Какво ще кажеш за Блис, след като така и така стана дума за него? Чувала ли си нещо за него напоследък?
Валкирия не отговори и зави зад последния ъгъл. Свъси се. Обикновено на бюрото пред килиите на ареста винаги дежуреше магьосник, но сега коридорът беше пуст.
Мар проговори директно в ухото й.
Читать дальше