Дерек Ланди - Мрачни дни

Мар имаше тъмна коса, подстригана съвсем късо отзад на шията. Беше красива по един специфичен, ненатрапчив начин.

— Заловена си, докато си се опитвала да откраднеш предмет, собственост на Убежището. Знаеш ли колко сериозно е това провинение? Знаеш ли за колко дни време може да те вкара зад решетките? — Мар въздъхна, сякаш беше дълбоко разочарована. — Това не е игра, Валкирия. Станала си част от нещо много, много опасно. Гастли Биспоук и Танит Лоу ги чакат поне двайсетгодишни присъди. В най-добрия случай. Двайсет години в затвора, Валкирия. Всъщност какво изобщо се опитвахте да откраднете?

Валкирия съсредоточи вниманието си върху едно петънце на яката на Мар и не отговори.

— Главата на Скълдъгъри Плезънт е у нас. Знам, че сте дошли да откраднете именно нея и, повярвай ми, напълно ви разбирам. Скълдъгъри е бил ваш приятел.

— Той все още е наш приятел — поправи я Валкирия.

— Минало време ли използвах? — възкликна Мар с престорена изненада. — Божичко, моля те да ме извиниш. Да, той е ваш приятел, а за приятелите си ние сме готови да сторим много неща… разбира се, в рамките на разумното. Но този ваш кръстоносен поход, това желание да отворите портала, то… Честно казано, то сериозно се разминава с рамките на разумното.

— Не знам за какво говорите — отвърна Валкирия.

Усмивката на Мар започваше сериозно да я дразни.

— Естествено — прошепна заговорнически детективката. — Но хайде да се престорим, че все пак знаеш за какво говоря. Нека се престорим, че този замисъл не те компрометира — с други думи, не означава, че си загазила в желанието си да нарушиш изрична забрана на Убежището — и че ти всъщност искаш да отвориш портала и да опиташ да върнеш приятеля си обратно сред нас. Това обаче означава, че ще отвориш портала и за Безликите . Разбираш ли? Ясно ли ти е какво ти говоря?

Валкирия вторачи поглед в малкото носле на Давина Мар. То се превърна в мишена, която плачеше да стоварят някой стол върху й.

— Единствената причина, поради която Безликите преминаха през портала последния път, се състоеше в това, че бяха повикани — отвърна момичето. — Хипотетично, ако отворим портала наново, те няма да чакат точно зад него, готови да нахлуят. Но Скълдъгъри ще чака.

— Върховният маг изрично забрани порталът да бъде отварян — нито сега, нито когато и да било. Съжалявам.

— Аз не работя за Върховния маг.

— Убежището контролира всички магически дейности на територията на Ирландия. Няма значение дали тези дейности се извършват от хора, които работят за нас или не. Валкирия, съжалявам, че точно аз ще ти го кажа, но твоят приятел Скълдъгъри най-вероятно е мъртъв.

— Разбира се, че е мъртъв. Той е скелет.

— Почти от година е затворен в света на Безликите, при това в тяхната компания. Не можем дори да си представим ужасите и агонията, през които сигурно е преминал, преди онези мрачни същества да решат да сложат край на съществуването му. Можем само да гадаем в какво са го превърнали — писъците, плача, молбите за пощада… Мила, ти извади късмет, че Скълдъгъри си отиде. Ако сега се върне, навярно ще ти се стори донякъде… жалък.

— Не ме наричай „мила“.

Мар примигна от изненада.

— О. Окей, няма.

— И никога не наричай Скълдъгъри „жалък“.

Мар се приведе напред, облегнала лакти на масата помежду им.

— Мога да ти помогна. Искам да ти помогна. Кажи ми кой планира кражбата и ще те пусна да си вървиш. Ще свалим всички обвинения от теб. Помогни ни да накажем хората, които всъщност заслужават наказание — Гастли, Танит и Чайна. О, да, знаем, че и Чайна е замесена. Всъщност, тя е замесена във всяка една мръсна магическа сделка в тази страна. Убежищата по цял свят копнеят да видят госпожица Сороуз зад решетките заради черните дела, които е вършила в миналото. Ако я предадеш, ще направиш огромна услуга на мнозина.

Валкирия не отговори и Мар поклати глава.

— Офертата е еднократна, Валкирия. В момента, в който аз напусна тази стая, ще бъдеш окована и отведена в ареста, където ще дочакаш прехвърлянето си в Затвора. Точно тъй, мила, в Затвора. Моля те, не постъпвай така със себе си, не желая да те виждам заключена там. Говори с мен, позволи ми да ти помогна и после си иди по живо, по здраво.

Валкирия погледна детективката право в очите.

— А Флетчър?

Мар кимна.

— Господин Рен ще се оправи. Инсталираната в Хранилището специална система за сигурност временно прекъсна определени електрически импулси в мозъка му. А той не може да се телепортира, ако съзнанието му не е ясно, нали се сещаш? Но те уверявам, че вече е добре.