Дерек Ланди - Мрачни дни

— Ами да не го разочароваме тогава — отвърна Танит. Подминаха Приемната и поеха по първия коридор вдясно. Разминаваха се с доста хора, но никой дори не ги поглеждаше.

Подминаха и Затвора, където лежаха най-откачените и зли магьосници в страната, заключени в клетки, провесени от тавана. Обикновените престъпници в магическия свят ги пращаха в обикновени затвори със строг режим, но Затворът на Убежището беше резервиран за най-отвратителните сред отвратителните.

След това приближиха Хранилището. Увериха се, че никой не ги наблюдава, Танит бутна двойните врати и тримата се намъкнаха вътре. Гастли вдигна ръка и прочете въздуха, за да провери за чуждо присъствие.

— Сами сме — заяви и триото се пръсна сред мрачните рафтове. Трескаво затърсиха дървената сфера, с размери два пъти по-големи от тези на топка за тенис.

Валкирия се втурна веднага към мястото, където сферата-невидимка обикновено стоеше, но сега мястото на магическия предмет беше празно. Тя огледа рафта до края, очите й бързо скачаха от един мистериозен предмет на друг. Сбирката от магически артефакти в Хранилището беше достатъчна, за да накара колекционери като Чайна Сороуз да позеленеят от завист.

Търсиха още пет минути, но без резултат.

— Това не е на добре — промърмори Гастли, когато се размина с Валкирия.

Момичето щракна с пръсти, призова пламък в дланта си и се зае да проверява най-тъмните ъгълчета на помещението. Никак, ама никак не беше на добре.

— Имаме ли план Б? — обади се Танит иззад някакви претрупани лавици.

— Трудно е да се каже дали имаме изобщо и план А — изсумтя Валкирия.

Гастли допря ухо до вратата и отстъпи две крачки.

— Идват — каза.

Вбесена, Валкирия измъкна телефона си и звънна на Флетчър. Планът й не беше сработил. Единственото, което можеха да сторят сега, беше да се измъкнат невредими, преди да са ги заловили.

— Хранилището — изстреля тя по телефона и в следващата секунда Флетчър се появи зад гърба й. По стените на Хранилището проблеснаха скритите досега магически символи, синя светкавица се стрелна и се заби право в телепортатора. Момчето изпищя и се замята, докато светкавицата танцуваше из тялото му. После символите избледняха и угаснаха, а Флетчър простена и се свлече в безсъзнание.

Хранилището беше капан и като по даден знак вратите му се разтвориха и вътре с твърда крачка пристъпи една тъмнокоса жена, следвана от отряд Секачи.

Гастли и Танит закриха с телата си Валкирия, която коленичи до Флетчър.

— Изкарай ни от тук — нареди момичето на телепортатора, но той само я погледна, докато тялото му се разтърсваше от жестоки тръпки.

— Не мога — отвърна тихичко.

Давина Мар им хвърли поглед отвисоко и се усмихна.

— Добре дошли в Убежището. Арестувани сте.

Стаята за разпити беше изолирана — в нея беше невъзможно да се извършват каквито и да било магически действия. Валкирия чувстваше ръбчето на собствените си магически сили някак отдалечено, дълбоко, не беше в състояние да го достигне. Чувството не й допадаше. Увеличаваше тревогата й десетократно.

Момичето седеше пред една маса, на противоположната страна срещу нея се беше настанила Давина Мар. Валкирия се стараеше с всички сили да не обръща внимание на Пенънт, облегнат на стената. Бяха я сложили да седне с лице към вратата, което определено беше грешка от тяхна страна. Всеки път, когато Скълдъгъри използваше тази стая за разпити, слагаше заподозрените с гръб към вратата. Така им се налагаше да извиват врат, ако искат да погледнат кой влиза. Мар беше аранжирала сцената така, че на всеки незапознат със ситуацията би му се сторило, че помещението е личният кабинет на Валкирия и тя посреща посетители, седнала зад собственото си бюро.

Момичето се стараеше да изглежда спокойно и криеше паниката, която се надигаше в стомаха й. Това беше единственият им шанс да върнат Скълдъгъри. Ако Гилд държеше черепа или ако — още по-лошо — вече го беше унищожил, този шанс пропадаше безвъзвратно. При самата мисъл Валкирия изстина.

— Валкирия — обади се най-после Мар и вдигна разноцветните си очи от листовете, които четеше. Валкирия се съмняваше, че на тях действително е написано нещо за нея, вероятно просто бяха непотребни страници, които детективката използваше, за да я сплаши. — Затънала си сериозно.

Валкирия премълча и потърка пръстите на дясната си ръка едни в други. Бяха й взели и некромантския пръстен. Чувстваше силно липсата му.