Дерек Ланди - Мрачни дни

— Господин Крукс, ако искате Безликите да се завърнат, трябва да им помогнете да го сторят. Първата стъпка в тази посока е да се отървете от враговете им. А ние имаме план как може да стане това.

Дъск откъсна очи от Крукс.

— Тоест ти имаш план — каза.

— Да, планът е мой — отвърна Скарабей, — но всъщност принадлежи на всички ни. Ще откраднем Механизма на опустошението.

Трима от четиримата около масата се усмихнаха. Четвъртият придоби объркано изражение.

— Какво е Механизма на опустошението? — попита Скейпгрейс.

— Бомба — отвърна Били Рей. — Не се взривява с трясък и не прави голямо бум, просто за една секунда разгражда до атоми всяко нещо, намиращо се в обсега й. Превръща всичко в прах. Ще я откраднем и ще я използваме, за да унищожим Убежището.

— Останалите Убежища по света винаги са гледали на Ирландия със завист — пое нещата Скарабей. — Нищо няма да ги зарадва повече от това да нахълтат тук, да разграбят цялата магическа мощ на тази жалка страна и да я отмъкнат в собствените си бърлоги. Ние просто ще сбъднем желанието им, а едновременно с това ще избием мнозина от досадните ни врагове.

— Пренебрегвали са ни в миналото — допълни Били Рей, — подценявали са ни, особено в сравнение с Венгос, Диаблерията или разни други от тоя калибър. Ние сме били само наемници, които вършат черната работа. Но сега ще им дадем да разберат. Ще им покажем, че през цялото време е трябвало да се страхуват именно от нас.

— Мислят си, че знаят какво се задава? — каза Скарабей. — Мислят си, че знаят какво да очакват? Всъщност нямат представа колко дълбоко се лъжат.

Веднъж Скълдъгъри беше казал на Валкирия, че най-добрият план е простият план. Нейният план не беше прост, но затова пък беше единственият, с който разполагаха, така че мърдане от него нямаше.

— Ето как ще стане — заобяснява Валкирия, крачейки из шивачницата на Гастли. — Отиваме в Убежището и молим за среща с Гилд. Той ще ни накара да чакаме, защото такъв му е обичаят, а пък и най-малката промяна сега би ни се видяла съмнителна. Гилд обаче не иска да се усъмняваме в нищо, не и докато не се увери с пълна сигурност, че ние знаем, че черепът е у него.

Танит, Гастли и Флетчър не откъсваха очи от нея и само кимаха.

— Така — продължи момичето. — Въпреки всичко, Гилд все пак допуска, че ние вече знаем, че черепът е у него, така че ще изчака да действаме първи, за да види какви са намеренията ни. Флетчър няма да бъде с нас, така че Гилд ще заподозре, че вече се е телепортирал на територията на Убежището.

— А аз къде всъщност ще бъда? — попита Флетчър развълнувано.

— Не знам, ще си слагаш гел на косата или каквото там й баеш. Важното е, че вниманието на Гилд ще бъде раздвоено — от една страна ще мисли къде сме ние , а от друга — къде е черепът .

— А ние как ще разберем къде е черепът? — обади се Танит.

— Най-разумното място, къде би могъл да го прибере, е Хранилището — отвърна Гастли. — Да го подреди при останалите артефакти и магически предмети. Но Гилд няма да постъпи така.

— Да, твърде очевидно е — съгласи се Валкирия. — Хранилището е първото място, където бихме потърсили. То е и първото място, където действително ще отидем да търсим.

Флетчър се намръщи.

— Но черепът няма да бъде там.

— Не, но сферата-невидимка ще бъде там.

— Топката, дето те прави да не се виждаш? — обади се Флетчър.

— Сфера-невидимка — настоя Валкирия.

— Топка, дето те прави да не се виждаш, звучи по-добре.

— Топка, дето те прави да не се виждаш, звучи тъпо — Валкирия се обърна към останалите двама. — Щом влезем, се обаждаме на Флетчър. Той пристига, оставяме ония от Убежището да се доближат достатъчно, после им се измъкваме с помощта на сферата.

— А те ще си помислят, че сме се телепортирали навън — довърши Танит с усмивка.

Валкирия кимна.

— А след това, ако всичко върви по плана, Гилд ще прати някого да нагледа черепа и да провери дали е непокътнат. Ние ще проследим този някой, той ще ни заведе до черепа, ние ще го отмъкнем и тогава вече наистина ще се телепортираме навън. Ако Гилд не прати никого, ще потърсим черепа сами, без никой да ни види.

— Чайна трябва да ни чака напълно подготвена — обади се Гастли. — Щом разберат, че черепа го няма, Давина Мар и Секачите ще ни погнат на секундата.

— Ще позволите ли да изтъкна един факт? — попита Флетчър. — Този план е ужасен . По скалата от едно до десет — като Троянският кон е десетката, а генерал Къстър срещу всичките ония червенокожи е единица — тоя план си е направо за нула. Въобще едва ли мога да го нарека план. Това е просто някаква поредица от събития, които, честно казано, е много малко вероятно да се случат в поредността, на която всички тука се надяваме.