Дерек Ланди - Мрачни дни

Стигна до Саут Уилямс Стрийт в момента, в който Чабон се измъкваше от Пауърскорт. Видя я, изпсува и побягна още по-бързо право през Касъл Маркет към старата викторианска сграда, приютила търговския пасаж на Джордж Стрийт. Валкирия разбра, че й е паднал в ръцете. Вече не можеше да й се измъкне.

През средата на колонадата на пасажа бяха поставени решетки, които ограничаваха пазаруващите в два успоредни потока. Под колоните се редуваха магазини за дрехи и за бижута, имаше и гледачка, която предсказва бъдещето, скрита зад червена плюшена завеса. Чабон избра лявата алея, втурна се по нея, разблъсквайки грубо хората. Препъна се в кашон със стари книги пред антикварната книжарница, Валкирия го настигна и скочи, коленете й го блъснаха в гърба. Търговецът се претърколи на земята, Валкирия стъпи право върху ръката му. Той изпищя от болка и се замята, успя да я препъне и тя тупна на паважа точно в мига, в който Чабон се изправи, стиснал торбата в здравата си ръка, но момичето в последния момент докопа една от дръжките и го задържа, а търговецът твърде късно си припомни, че Валкирия не е сама в преследването.

Танит прелетя над главата й и ботушите й се забиха в гърдите на измамника. Чу се изпукване, мъжът се преметна и падна, извъргаля се и остана на земята, като бавно се сви на кълбо. Валкирия си изправи, Флетчър също ги настигна, пуфтящ и пъшкащ като човек, на когото отдавна не му се е налагало да тича.

— Заповядай — каза Валкирия и пъхна торбата с парите в ръцете му. Усмихна се широко на недоумяващите хора наоколо. — Този гаден тип отмъкна торбата на горкото момче.

Тълпата заръкопляска, а Флетчър се втренчи във Валкирия. Танит вдигна Чабон и го отмъкна нанякъде. Телепортаторът и момичето ги последваха.

— Не беше необходимо да ме унижаваш — изръмжа ядосано Флетчър.

— Ако беше по-бърз — тихо отвърна Валкирия, — можеше да бъдеш героят на деня, но тъй като не свърши никаква работа, ще се задоволиш с ролята на невинната жертва. Преживей го.

Танит завлече Чабон достатъчно встрани от всички невинни минувачи, така че да могат да си поприказват, без никой да ги чуе. Блъсна го към близката стена и го приклещи здраво. Той притискаше ранената си ръка към гърдите и явно го болеше много.

— Къде е истинският Череп на убийството? — попита Валкирия полугласно.

— Дадох ви го! — пробва се Чабон. Момичето го удари по ръката и той изсъска. — Добре! Стига! Беше у мен, кълна се. Когато разговаряхме по телефона, още беше у мен.

— Какво направи с него?

Чабон беше пребледнял. Счупеното в ръката го караше да се поти.

— Има едно… Виждате ли, в моята професия има едно правило. Когато ти попадне нещо, за което някой е готов да плати много, съществува сериозна възможност някой друг да иска да плати за същото нещо още повече .

— Разгласил си, че предлагаш черепа?

— Не предполагах, че изобщо някой се интересува от него чак толкова , така че, да, споменах тук-там, че го предлагам за продан и веднага се яви купувач с по-добра оферта от вашата.

— Кой беше?

— Не знам.

Валкирия стисна юмрук и го стовари върху ранената ръка на търговеца. Танит едва го удържа да остане прав.

— Една жена — изпъшка той. — Срещнах се с нея преди час. Плати ми три пъти повече от вас. Не смятах, че вие изобщо ще разберете измамата. Все едно съм ви дал истинския Череп на убийството. Какво значение има дали е фалшификат или не в крайна сметка?

— Как изглеждаше тази жена? — обади се Танит.

— С тъмна коса. Хубавица. Делова.

— Името й — произнесе Валкирия. — Кажи името, телефонен номер, адрес, каквото и да било.

— Тя ми се обади. Номерът й не се изписа на дисплея ми, скрила го беше. Срещнахме се в зала „Пристигащи“ на летището. Тя носеше парите, аз й дадох истинския череп. За вас бях подготвил ментето.

— По-добре ще направиш да ни дадеш някаква следа към тази жена, защото трябва да я намерим — каза Флетчър. — В противен случай ще се телепортирам с тебе насред пустинята Сахара и ще те оставя там на произвола.

Чабон се втренчи в момчето, сякаш се мъчеше да разбере дали заплахата е истинска или само блъф. Очевидно изводът не му хареса.

— Американка. По акцента личеше, че е от Бостън. А очите й са едни такива… Едното е зелено, а другото — синьо.

— Хетерхромия — изрече Танит. — Давина Мар.

Стомахът на Валкирия се сви. Давина Мар беше ангажирана от ирландското Убежище и в момента заемаше поста Главен детектив. Валкирия вече няколко пъти се беше сблъсквала с нея и беше установила със сигурност, че жената е амбициозна, властна и безмилостна.