Дерек Ланди - Мрачни дни

— Какво е ставало тука? — попита той и усмивката му изчезна при вида на погрома наоколо.

— Нападнаха ме.

Очите му се разшириха и той я стисна за раменете, сякаш да се увери, че е жива и здрава.

— Добре ли си? Ранена ли си? Кой беше?

— Всичко е наред, Флетчър. Ще ти разкажа, когато отидем при останалите, за да не повтарям сто пъти.

— Не беше вампирът, нали?

— Моля?

Флетчър я пусна и отстъпи крачка.

— Оня, как му беше името, дето снощи се виждахте. Киселото и злобно момченце-вампирче.

— Казва се Сийлън. Не, не ме нападна той, разбира се.

Телепортаторът кимна.

— Окей тогава. Сигурна ли си, че си наред?

— Добре съм.

— Той всъщност какво рече? Вампирчето, де.

— Уреди ми среща с продавача точно, както беше обещал.

— Не сте си бъбрили сладко-сладко значи.

— Не е мой тип.

— Силен, мрачен и мълчалив, а?

— Такъв си е. Освен това слънцето залязваше.

— А, окей. Сигурно не е искал да се превърне в кошмарно чудовище и да те разкъса на парчета още на първата среща.

— Защо ми се струва, че не го харесваш особено?

— Ами не, не го харесвам, особено като се сетя за кошмарното чудовище. Ами ти?

— Какво аз? Да го харесвам? Не. Дори не го познавам.

— А, добре — Флетчър изглеждаше доволен. — Може ли да те питам нещо?

— Че ти досега само ме питаш.

— Може ли да те питам още нещо?

— Може ли да ме питаш някъде, където нашите няма да ни чуят?

Той я хвана за ръката и след миг двамата бяха на покрива на шивачницата на Биспоук. Валкирия така беше свикнала с телепортирането вече, че дори не й се зави свят.

— Питай — рече.

Флетчър се поколеба, после подхвана с небрежен тон:

— Мислиш ли, че като се върне Скълдъгъри, нещата пак ще си станат нормални? Ти и той пак ще разследвате случаи и ще преживявате приключения заедно, и така нататък?

— Предполагам. Не виждам причина за промяна.

— Ами, хубаво — кимна момчето. — Хубаво, че цялата тая история ще свърши, искам да кажа. След всичко, през което минахме.

— Последните няколко месеца бяха ужасни — призна Валкирия.

— Знам. Но в същото време, така де, да ти кажа право, беше весело.

Валкирия замълча.

— Не в лошия смисъл! — засмя се Флетчър. — Това, че Скълдъгъри се изгуби, изобщо не е весело, нито пък твоите тревоги. Искам само да кажа, че се чувствам добре от това, че участвам. Че помагам, че съм част от отбора.

— Хубаво.

— Така че, чудех се, такова, искам да кажа, питах се, дали ще може после да ви помагам на вас със Скълдъгъри в разследванията?

Валкирия рязко пое дъх.

— Ами… не знам.

— Добра работа върша, признай си. Няма да има нужда да се разкарвате нагоре-надолу с тая негова изкопаема кола.

— Той обича Бентлито. Аз също.

— Знам, знам, само си викам дали не може, като се върне, да го питаш, дали няма да ме искате, а?

— Добре — отвърна тя. — Ще го питам.

— Освен, ако ти лично нямаш нещо против мен.

Валкирия повдигна вежди.

— Споменала ли съм нещо подобно?

— Не, ама… А, бе, всъщност да, казваш си го бая често.

Тя сви рамене.

— Казвам го само, когато ме дразниш.

— Напоследък дразня ли те?

— В момента ме дразниш.

Флетчър се ухили, а тя протегна ръка.

— Долу.

Той хвана ръката й и се поклони.

— Слушам, господарке.

В следващата секунда бяха в задната стая на шивачницата.

— Можеш да ме пуснеш вече — обади се Валкирия.

— Знам, че мога — отвърна телепортаторът. — Просто не искам.

Тя рязко изви китката си и го принуди да я пусне сравнително безболезнено.

Ухаеше на кафе, чуваха се гласове и двамата излязоха отпред в работилницата. Танит и Гастли седяха край малката масичка до стената. Шивачът клатеше с отвращение масивната си глава.

— Какво е станало? — попита Валкирия.

— Вчера са пуснали Клемънт Скарабей от затвора — отвърна Танит.

— Кой е Клемънт Скарабей? — обади се Флетчър.

— Наемникът, който уби Ерсън Вангард.

— Кой е Ерсън Вангард? — продължи Флетчър.

Валкирия се зарадва, че Флетчър е тук. На света имаше поне един човек, който знае по-малко от нея.

— Вангард беше воин, който се отрече от войната — обади се Гастли. Валкирия забеляза, че от яката на ризата му се подава ъгълчето на превръзка. Премълча си и не го попита каква рана е превързвал. — Кога беше то… Може би има двеста години оттогава. В един момент почна да говори за мирно разрешение на войната с Меволент, такова, което да не изисква едната страна в конфликта да изтрие другата от лицето на земята.