Дерек Ланди - Мрачни дни

Не спа много.

На следващата сутрин Валкирия се върна в стаята си да огледа пораженията. Вътре беше страшен студ. Подът беше покрит със стъкла, а бюрото — съсипано. После се обади на Чайна Сороуз и я помоли за помощ. През последните шест месеца Чайна обучаваше млади магьосници на езика на магическите символи и обеща, че ще изпрати учениците си да издигнат предупредителна система около целия град.

Валкирия й благодари, затвори телефона, дръпна вратата на гардероба и докосна огледалото. Отражението й прекрачи навън и се скри на първо време под леглото, а Стефани си облече училищната униформа и слезе на закуска. От цяла седмица не беше седяла на масата с родителите си и сега копнееше за компанията им. Освен това днес беше твърдо решена да върне Скълдъгъри обратно.

Родителите й си говореха за счупения прозорец — баща й беше убеден, че може сам да смени стъклото, но майка й не беше толкова сигурна. После баща й обяви намеренията си по един друг въпрос:

— Ще си взема половин ден почивка — каза. — Ще се срещам с един важни клиенти и ще ги заведа на по една бърза деветка.

Майка й се втренчи в него.

— Каква деветка?

— Не съм много сигурен — призна той. — Някакъв лаф от голфа. Мъжете на моята възраст непрекъснато го повтарят. Исках да заведа клиентите на мач вечерта, но и малко голф следобеда ще свърши същата работа.

— Ти не играеш голф — напомни съпругата му.

— Не, но съм гледал по телевизията как става, вижда ми се проста работа. Удряш топката с онова нещо.

— Стик се казва.

— Ето, и ти го знаеш, лесна работа.

— Ами при тебе координацията между ръката и погледа не е идеална, а и мразиш дългите разходки и влаченето на тежки сакове. Освен това все повтаряш, че голфът е пълна глупост.

— Голфът си е пълна глупост — съгласи се баща й.

— Защо тогава искаш да водиш клиентите на голф?

— Да ти кажа право, екипите много ми харесват. Тези пуловери с острото деколте и лъскавите емблеми, а и бричовете с три четвърти чорапи…

— Мисля, че никой вече не носи бричове с три четвърти чорапи.

— О!

Валкирия често мислеше, че баща й и майка й са родени един за друг. Освен това се съмняваше някой друг, освен нея да си дава сметка колко шантави са и двамата.

Дояде си закуската, върна се в стаята си и се преоблече в черните си дрехи. Отражението вдигна униформата от пода и я навлече.

Преди почти две години в един град на име Роърхейвън Скълдъгъри беше застрелял отражението й. Първоначалната задача на това отражение беше просто да замества Валкирия пред родителите й, докато тя обикаля със Скълдъгъри, но поради прекомерна употреба то беше развило някои странности и специфично поведение. Когато го простреляха и то „умря“, проблемът се беше задълбочил. Тогава бяха върнали тялото му в огледалото и отражението отново се беше върнало към имитацията си на живот, но скоро стана ясно, че убийството беше направило реакциите му още по-непредвидими. Самичко се беше освободило от някои задължителни ограничения — например обличаше се по свой избор, а от време на време в паметта му се появяваха бели петна.

Но в момента Валкирия нямаше време да се тревожи за това. Трябваше да намери черепа на Скълдъгъри. Освен това все някой трябваше да отиде на училище на нейно място и днес.

Закопча черния панталон, нахлузи ботушите и остави маншетите на панталона да ги покрият. Ризата й беше без ръкави, но топлеше, а когато облече палтото си, се почувства така, сякаш е навлякла ватирани термодрехи. Материята отчиташе промените във външната температура и се нагаждаше към нея, за да поддържа тялото на Валкирия във възможно най-пълен комфорт, независимо от условията. Палтото беше черно, а ръкавите — тъмночервени като засъхнала кръв. Още един от шедьоврите на Гастли Биспоук.

Отражението вдигна ученическата чанта и без дума повече обърна гръб и излезе от стаята.

Валкирия звънна на Флетчър Рен и в следващия миг той прекрачи от празното пространство и се озова до нея. Телефонът в ръката й изпука, докато се опитваше да намери отново мрежа през наситеното магическо поле на телепортатора, но после се отказа и замлъкна. Русата коса на Флетчър беше чаровно разрошена, усмивката — обичайната смесица от самодоволство и подигравка. Носеше протрити дънки, вехти ботуши и армейско яке и единственият проблем с външния му вид се състоеше във факта, че отвсякъде си личеше как самият Флетчър отлично знае колко добре изглежда.