Дерек Ланди - Мрачни дни

— Ще унищожа Убежището.

Мъжът от автомобила свали тъмните си очила и ги изтри с ръба на дрехата си.

— Малко помощ дали ще ти трябва, а?

Скарабей го фиксира подозрително.

— Нямам с какво да ти платя, а в отмъщението печалба няма.

— Нищо няма да ти искам, старче, за без парички, един вид. А и се сещам за още хора, дето ще се навият да се включат. Всички имаме сметки за уреждане в Ирландия — Били Рей Сангуайн сложи обратно тъмните си очила и скри черните дупки, където някога са се намирали очите му. — На мене, например, една специална малка госпожичка не ми излиза от главата.

Той й липсваше.

Липсваше й гласът му, остроумията му, добронамерената му арогантност и най-вече онези моменти, в които я връхлиташе прозрението, че истински жива се чувстваше, само когато заставаше рамо до рамо с този мъртвец.

Той беше изчезнал преди около единайсет месеца, а Валкирия вече почти цяла година търсеше истинския му череп, за да може чрез него отново да отвори портала и да върне детектива обратно. Спеше, само когато се налагаше, и ядеше, само когато беше неизбежно. Беше се оставила търсенето да я погълне изцяло. Прекарваше все по-малко време с родителите си. Беше ходила до Германия, Франция и Русия. Беше разбивала изгнили врати и беше бягала по тъмни улички. Беше следвала уликите, както той я беше учил, и сега, най-сетне, беше близо до целта.

Веднъж Скълдъгъри й беше казал, че главата на раменете му не е неговата истинска глава, а някаква чужда, която спечелил на покер. Беше казал още, че истинската му глава била открадната от гоблини, които я отмъкнали и изчезнали с нея в нощта. Тогава не беше навлязъл в подробности, но впоследствие беше доразказал цялата история.

Преди двайсет години в малка черквичка нейде из ирландската провинция се появила напаст, която по всичко приличала на полтъргайст. Гневният дух сеел хаос, плашел местните хора до смърт и прогонвал полицията всеки път, когато се наканела да разнищи случая. Стар приятел на Скълдъгъри го повикал да провери нещата на място и Скълдъгъри се явил с ниско нахлупената си шапка и омотания до очите шал.

Първото нещо, което му станало ясно, било, че изобщо не става дума за полтъргайст. Второ, скоро схванал, че вероятно проблемът се причинява от гоблин, а още по-вероятно — от множество гоблини. Трето, установил, че зад олтара на черквичката — макар и сама по себе си малка и бедна — бил скрит масивен златен кръст, а ако на този свят има нещо, което гоблините обожават, това е златото.

— Всъщност, ако на този свят има нещо, което гоблините обожават — беше допълнил Скълдъгъри, — то е да ядат малки бебета, но златото е второто им най-любимо нещо.

Гоблините се опитвали да изпоплашат всички, за да издебнат удобен момент, да изкъртят кръста и да офейкат с него. Скълдъгъри обаче се настанил в черквата и зачакал. За да минава времето по-бързо, потънал в нещо, подобно на медитативен транс, готов обаче да се пробуди на секундата, когато някой или нещо се доближи твърде много.

Първата нощ гоблините дошли, той скочил с крясъци и порой от огнени кълба, изкарал им акъла от страх и те си плюли на петите. Втората нощ пропълзели внимателно, като си шепнели един на друг, за да се подкрепят, а Скълдъгъри им излязъл в гръб, ревейки проклятия, и гоблините отново избягали, като плачели от ужас. На третата нощ обаче успели да го изненадат, защото вместо да се промъкнат в черквата, издебнали самия него и му грабнали главата, докато още бил потънал в транса си. Докато детективът разбере откъде му е дошло, гоблините били изчезнали яко дим, а Скълдъгъри нямал вече на какво да си слага шапката.

С чужда глава на раменете, той се заел да разследва случая и скоро установил, че гоблините налетели на магьосник на име Ларкс, който откраднал жалките им съкровища и ги препродал. Разследването приключило до тази точка, защото други неща излезли на дневен ред и отвлекли вниманието на Скълдъгъри. Той непрекъснато планирал да се върне към случая, но така и не успял, затова всичко сега зависеше само от Валкирия.

Беше установила, че черепът бил купен от жена, която желаела да го поднесе като сватбен подарък на мъжа, с който й предстояло да сключи брак — с две думи, готвела му безспорно неочаквана, макар и доста разстройваща изненада. По-късно жената използвала същия череп, за да размаже от бой и съответно да лиши по този начин от живот същия този свой злополучен съпруг, тъй като го хванала да краде от нея. Следствието по случая се водело от „смъртната“ полиция — Валкирия мразеше определението „смъртен“ — и черепът бил иззет в качеството му на веществено доказателство. Станал по-късно известен като Черепа на убийството, той успял някак да си проправи път до черния пазар и сменил четирима собственици, преди друг маг на име Умбра да усети следите от магия в него. Умбра купил черепа, но след година той се озовал в ръцете на Темза Чабон, контрабандист с лоша слава, безскрупулен дилър и една, накратко, силно съмнителна личност. Доколкото беше известно, черепът все още се намираше у него. Необходимо беше човек да положи значителни усилия да се установи връзка с Чабон и, за да го стори, Валкирия се беше принудила да използва непозволени средства.