Дерек Ланди - Мрачни дни

Когато хвърли поглед към будилника, осъзна, че лежи в леглото вече повече от час. Въздъхна, обърна възглавницата откъм хладната страна, легна на другото си рамо и прогони всички мисли за Скълдъгъри от ума си, после потъна в прегръдката на съня.

Спеше неспокойно, мяташе се и всичко завърши с това, че се събуди рязко посред нощ, за да установи, че някой се е надвесил над нея. Сърцето й прескочи удар, но дори в шока през ума й префучаха възможностите — мама, татко, Танит — после непознатият мъж в стаята й посегна и стисна гърлото й с ледените си ръце.

Валкирия се замята, опита се да го изрита, но завивките приковаваха краката й към леглото. Пробва да откопчи хватката му, но мъжът беше твърде силен. Пръстите му потънаха в плътта й и кръвта й запулсира болезнено в слепоочията. Още малко и щеше да припадне.

Успя да отметне одеялото и кракът й се заби в бедрото на нападателя. Хватката му не се отхлаби и на косъм. Валкирия опря стъпала в корема му и се опита да го откъсне от себе си. Черната фигура не мръдна от мястото си, все така надвиснала зловещо отгоре й. Смъртта беше близо. Момичето пусна едната китка на мъжа и замахна напред, но ударът й беше твърде слаб, за да произведе какъвто и да било ефект. Тя посегна към некромантския пръстен, с последни сили го нахлузи на пръста си и на секундата почувства мрака в себе си, леден, намотан като натегната пружина. Сви ръка и пак замахна към мъжа. Юмрук от сгъстена сянка го удари в гърдите и в следващия миг пръстите върху гърлото й вече ги нямаше, а нападателят залиташе объркано назад. Валкирия скочи от леглото, рязко изтласка въздуха пред себе си с две ръце и мъжът се изстреля към отсрещната стена. Блъсна се в нея и се свлече, превръщайки бюрото й в камара трески. Момичето щракна с пръсти, пламъкът лумна в дланта й и освети стаята.

В първата секунда не позна нападателя. Странни дрехи — пластове изпокъсани и мръсни парцали, кални ботуши и ръкавици без пръсти. Косата му беше по-дълга, чорлава, лицето — мърляво и потно. Брадата обаче го издаде. Заострената козя брада, която Рем Крукс винаги носеше, за да скрие факта, че под нея няма истинска волева брадичка.

Валкирия чу баща си да вика името й и угаси огъня в дланта си. Родителите й се мъчеха да нахълтат в стаята. Момичето замахна, ивица мрак се проточи от ръката й, омота се около леглото, премести го и блокира с него вратата.

— Стефани! — изпищя майка й, докато напразно разтърсваше бравата от външната страна.

Валкирия се обърна към Крукс в момента, в който той я сграбчи и я блъсна в стената. Окопити се бързо и го отхвърли, като заби коляно в корема му. В отворилото се пространство скочи и го изрита едновременно с двата си крака в гърдите. Мъжът се завъртя, препъна се в захвърлените дрехи и падна. Главата му се блъсна в нощното шкафче.

Родителите й полагаха всички усилия да разбият вратата.

В затвореното пространство познанията по елементална магия нямаше да й свършат никаква работа. Некромантският пръстен чернееше леден на пръста й и тя призова мрака в себе си. Съсредоточи го в една-единствена точка и го освободи рязко. Ударът улучи надигналия се Крукс в рамото и той залитна безпомощно. Валкирия замахна отново, улучи го в крака и го запрати отново на пода.

— Стеф! — изкрещя баща й. — Отвори вратата! Веднага!

Крукс връхлетя, преди да успее да го удари трети път. Едната му ръка я сграбчи за китката, отмествайки пръстена настрани, а другата я сграбчи за гърлото. Блъсна я в стената и я притисна с цялото си тяло, неутрализирайки всичките й оръжия. Очите му се присвиха злобно и тя зърна лудостта в погледа му.

Прозорецът до тях се разби на хиляди парченца. Валкирия рязко пое дъх, когато Крукс се оказа откъснат от нея. Пипала от сянка се намотаха и размотаха, хиляди стрели от мрак полетяха срещу нападателя, той се наведе рязко, за да ги избегне, но не особено успешно. Изръмжа и се хвърли навън през строшения прозорец.

Соломон Рийт се извърна към Валкирия, за да види дали е пострадала, а сенките закръжиха наоколо и се прибраха обратно в бастунчето в ръката му.

Вратата на стаята се блъсна в леглото пред нея и то рязко се отмести. Рийт последва Крукс през прозореца, а Валкирия отмести барикадата. Родителите й нахълтаха, майка й я прегърна силно, а баща й заоглежда стаята в търсене на нападателя.

— Къде е? — кресна.

Валкирия го погледна над рамото на майка си.

— Кой къде е? — попита. Не й се налагаше да се преструва на разстроена, защото наистина цялата трепереше.