Дерек Ланди - Мрачни дни

— Проявил е здрав разум, с други думи — каза Танит. — Станало е много преди аз да се родя, но помня, че родителите ми разказваха за него.

Гастли продължи:

— В един момент на Меволент му писна някой непрекъснато да подрива бойния дух и да разколебава армията му и прати Скарабей да ликвидира Вангард.

— И двеста години по-късно — каза Танит — се оказва, че Скарабей е излежал присъдата си и го пускат на свобода. Изненадана съм, че изобщо е оживял. Само след две-три години в онези килии магьосниците започват да остаряват като смъртни. Мисля, че всички са разчитали просто да пукне от старост.

— Скарабей трябваше да умре в затвора — тихо се обади Гастли. — Уби един велик човек.

— Знаете ли кой още е трябвало да умре нощес? — попита внезапно Флетчър. — Валкирия. Нападнали са я.

Танит и Гастли зяпнаха, Валкирия въздъхна и разказа всичко за Крукс.

Гастли присви очи с недоверие.

— Рийт просто случайно е минавал край вас, когато Крукс те е нападнал? Доколкото го познавам тоя некромант, няма да се учудя, ако лично е организирал всичко, само за да може да се яви в сюблимния момент и да те спаси.

— Не ме е спасил — отвърна Валкирия с лек яд. — Щях и сама да се справя с Крукс. Някак си.

— Гастли е прав — намеси се Танит. — След Аранмор не знаем какви ги върши Крукс. Фактът, че видя Безликите, унищожи разума му, Вал. Спокойно може да се намира под контрола на Рийт.

— Соломон Рийт е на наша страна — кротко отвърна Валкирия, отдавна уморена от този спор. Бяха го водили вече сто пъти. — А и защо му е да праща Крукс срещу мен? Какво печели по този начин?

Танит сви рамене.

— Вече сме близо до целта, скоро ще върнем Скълдъгъри при нас, а Рийт ще изгуби единствената си ученичка. Той печели доверието ти, Валкирия, кара те да се чувстваш спокойна с него и се надява да извади късмет и в края на краищата, ти да избереш некромантията пред елементалната магия.

Валкирия почувства пръстена на ръката си. Не го беше свалила цяла нощ.

— Ще се тревожим за това после — каза.

— Луд те напада посред нощ — отвърна Танит и повдигна вежди, — луд, който дори и когато беше нормален , те мразеше в червата, а ти ни казваш да забравим за случая, така ли?

Флетчър хвърли поглед към Гастли и се обади с привичната си тактичност:

— Ей, наранил ли си се нещо?

Гастли придърпа яката си да скрие превръзката.

— Не — отвърна сухо.

— Поряза се като се бръснеше ли? Голямо бръснене е паднало май…

Гастли въздъхна.

— Помолих Чайна да ми помогне някак си да започна да се сливам с тълпата. Писна ми от маскировки. Така че тя ми направи една фасадна татуировка, това е.

— Какво е фасадна татуировка? — попита Танит.

— Не е важно.

— Ами разправи ни набързо тогава, че да минем към важните неща!

— Фалшиво лице — отвърна рязко Гастли, прикривайки смущението си с припряност. — Чайна татуира два символа на ключиците ми и, на теория, когато раните оздравеят, символите ще правят така, че за кратко време да изглеждам нормално.

— Нормално?

— Без белези.

— Леле майко.

— Не е важно, нали ви казах.

— Кога ще се задействат?

— След няколко часа. Може и нищо да не стане, но… Заслужава си да опитам. По-добре е от това да се увивам в шал всеки път, когато излизам навън. Да се върнем към належащите въпроси. Самолетът на Чабон каца след час, нали така?

— Ако ми беше позволил аз да отида да говоря с него, вече да сме свършили работата — обади се Флетчър.

— Чабон ни няма доверие — каза Валкирия. — Той е търговец, а хората, с които търгува, не са добри и надеждни като нас.

— Просто щях да грабна черепа и да се върна за миг — сви рамене Флетчър.

Валкирия въздъхна.

— Парите налице ли са?

Танит подритна торбата на пода до крака си.

— Изтеглихме по малко от всяка от многото ни банкови сметки. Добре, че добрите и надеждните хора като нас не ценят парите кой знае колко.

— Говори за себе си — измърмори Флетчър.

— Като говорим за пари, ти нищо не си дал — навъси се Танит.

— Личното ми време за нищо ли го имаш? — озъби се телепортаторът.

— Ами нищо си е, особено ако опиташ да купиш нещо с него.

— О!

Танит обърна очи към Валкирия.

— Вал, успокой се, окей? Предвидили сме всички варианти.

— Скълдъгъри веднъж ми каза, че е в състояние да предвиди всички варианти, но обикновено не го прави, защото това разваля изненадата.

Устните на Танит се извиха в усмивка.

— Значи сме предвидили всички онези варианти, които са хрумнали на нас четиримата и не сме предвидили онова, за което не сме се сетили. Няма никаква причина да се съмняваме, че нещо ще се обърка: просто ще се срещнем с човека, ще дадем парите, ще приберем черепа и ще се сбогуваме с по едно „благодаря“. Следобед отиваме до фермата Аранмор и Флетчър отваря портала. Влизаме, намираме Скълдъгъри и го връщаме при нас. Просто като прословутия фасул.