Дерек Ланди - Мрачни дни

— Освен ако нещо не се обърка — каза Валкирия.

— Е, да. Освен ако нещо ужасяващо и страшно не се обърка. Както всъщност най-често става.

За място на сделката Чабон беше избрал едно кафене на Дюк Стрийт. Валкирия и Танит седяха вътре с лице към вратата. Флетчър се беше настанил отстрани до витрината, четеше комикс и посръбваше Кока Кола, стараейки се с всички сили да не бие на очи — доста трудна задача за човек с коса като неговата. Отсъстваше само Гастли — на публично място беше невъзможно белезите му да останат скрити задълго.

Малко след дванайсет на обяд в кафенето влезе мъж с четвъртито куфарче. Забеляза веднага двете магьосници и тръгна право към тях. Валкирия не очакваше търговецът да изглежда така елементарно. Дрехите му бяха съвсем обикновени, а и нямаше тънки лукави мустачки под носа.

— Добър ден, дами — каза Чабон и се усмихна учтиво. — Носите ли парите ми?

— Покажи ни черепа — отвърна Валкирия.

Чабон сложи куфарчето на масата и го потупа с длан.

— Няма да видите стоката, докато не се уверя, че носите парите. Това са правилата. Така стават тия неща.

Танит повдигна торбата и я отвори леко, за да може Чабон да зърне банкнотите вътре. После я затвори и я придърпа в скута си.

Валкирия посегна към куфарчето, но търговецът рязко сграбчи китката й.

— Много бързаш — каза с леден глас. После извъртя ръката й в своята и се взря отблизо в черния пръстен. — Некромантка ли си? Мислех, че не напускате Храма , преди да навършите двайсет и пет.

Валкирия дръпна ръка от неговата.

— Любителка съм — отвърна. — Показвай какво носиш.

Чабон сложи длан върху куфарчето и ключалките се отвориха сами. Той повдигна капака и позволи на Танит и момичето да видят какво има вътре.

— Това ли е Черепът на убийството? — попита Танит. — Сигурен си?

— Напълно сигурен.

— Ако ни лъжеш… — започна Валкирия.

Чабон поклати глава.

— Не ме заплашвай, момиче. Свикнал съм да ме заплашват професионалисти. Поговорих си с вашия приятел вампира и всичко, което казах на него, е истина и към ден-днешен. Така че, ако вие нямате някакво намерение да ме изпързаляте с помощта на момъка със смешната прическа до витрината, какво ще кажете да свършваме работата и после кой откъде е, а? Гоня самолет.

Валкирия погледна Танит и тя сложи торбата на масата. Чабон посегна и притисна длан към парите.

— Всичките са тук — каза Танит.

След миг Чабон кимна.

— Така си е — дръпна ръка, стана от стола, стиснал дръжките на торбата, а куфарчето остави на масата. — За мен беше удоволствие — каза той и после на магьосниците не им остана нищо друго, освен да го проследят с очи как излиза от кафенето.

Флетчър веднага се приближи и Валкирия открехна куфарчето. Отвътре беше покрито с дебела ватирана подплата, а в средата му се мъдреше черепът. По лицето на Валкирия плъзна широка усмивка.

Бяха го намерили. Черепът беше в ръцете им и след няколко часа щяха да минат през портала и да върнат Скълдъгъри. Целият им труд досега щеше да бъде възнаграден и след края на деня животът щеше да си продължи постарому. Тя затвори куфарчето.

— Просто искам да съм сигурна — изрече момичето и се втурна към вратата на кафенето. Изскочи навън и видя как Чабон завива зад ъгъла на Графтън Стрийт.

— Ей! — кресна след него, докарала най-яростната си физиономия.

Чабон се извърна. Ако донесеният от него череп беше истинският, той нямаше причини за паника. А ако не беше истинският, то… Чабон изпадна в паника и побягна през глава.

— Черепът е фалшив! — изкрещя Валкирия на останалите и хукна след търговеца, а Танит и Флетчър я последваха по петите.

Валкирия се вряза в тълпата, мъчеше се да не изпуска Чабон от поглед. Прескочи калъф на китара, сложен върху тротоара от уличен музикант, и на косъм се размина от човек статуя, боядисан със сребърен грим. Чабон сви вляво по една права, залята от слънцето улица, а торбата с парите подскачаше неудържимо в ръката му.

Ако улицата беше пуста, Валкирия щеше да изстреля пипало от мрак от пръстена си, да го омотае около глезените на беглеца и да го събори за секунда. Но край витрините на магазините наоколо се мотаеха поне двайсет души, а точно пред нея изведнъж застана просякиня и замоли за дребни. С ъгълчето на окото си Валкирия зърна Танит, която се прилепи до сградата отстрани, скочи и затича по фасадата противно на правилата на гравитацията. Валкирия преследва Чабон до следващата пряка, там той вдигна очи и видя как Танит маневрира над главата му в опит да му отреже пътя. Търговецът блъсна някакъв възрастен човечец и хлътна в Пауърскорт Център. Валкирия пое по първата успоредна улица и затича паралелно на посоката на бягство на търговеца. През грамадните витрини го видя как разблъска обядващите в ресторанта на търговския център и това доста го забави.